Pyromania.

2012-02-01T00:32:00.002+02:00

някак осъзнавам, че живея живота, който винаги съм искала. и че съм щастлива.

Плюсовете в това да не триеш нищо и да си намираш готини стари нещица в най-закътаните папки на компютъра.

2012-01-09T13:48:00.000+02:00

Season of Love

Winter sky so dark with stars so bright
Brings a glow of sheer delight
Diamond's woven into a cloak of navy blue
The scene is set for all things new
Romance and love flourish at this time of year
Winter magic dispels all doubt and fear
Time to walk and cuddle in the park
All secrets hidden in the dark
Winter winds stir passions deep within
Can love really be a mortal sin?

***

Porcelain doll

Porcelain doll with tangled hair,
People pass or stop and stare,
Her cotton clothes are ripped and torn,
Her parents regret the day she was born,
Her plastic heart has melted down,
Her stunning smile, a perfect frown,
Her shining future, a blackened road,
Her flowing words, a fucked up code.

Once glowing eyes, now dark and dead,
And voices scream inside her head,
A falling rain of acid tears,
Mirrors reflecting all her fears,
A fire raging through her veins,
Drugs to reduce all her pains,
Her porcelain skin, now scarred and bruised,
Her staggering beauty, now gone and used.

A foreign beauty, now buried alone,
A cryptic place where light once shown,
Once graceful flight with song and dance,
A life of hope and true romance,
Now blundering falls and morbid display,
Where crystal tears fall every day,
A heartless place of death and disease,
Where evil comes and goes with ease.

Porcelain doll with tangled hair,
Shattered dreams and timeless despair,
A radiant star, now void black hole,
Trying to replace what innocence stole,
Now in her hand, a bloody knife,
Now in her mind, an ended life,
A porcelain doll, a murdered youth,
Her hopeless fight, a deadly truth.

***

And since you know you cannot see yourself,
so well as by reflection, I, your glass,
will modestly discover to yourself,
that of yourself which you yet know not of.
(Shakespeare)

***

He who has injured thee was either stronger or weaker than thee. If weaker, spare him; if stronger, spare thyself.
(Shakespeare)

2011-12-15T23:52:00.001+02:00

2011-11-23T01:38:00.000+02:00

Вече няма да говоря за важното.
Открих, че когато говоря за него, нещата се развалят. Без повече пратени чатове, без повече преразказани разговори, без повече споделени преживяваня. Което си е мое, си е мое.
Така и така поне този път нещата ми се струват достатъчно истински, Боже, толкова истински и прекрасни, и без да съм ги изговорила.

И няма да си гледам на карти.

5 години.

2011-11-04T00:03:00.000+02:00

Без да броя приятелите, с които се запознах, и образованието, което получих, последните 5 години от живота ми всъщност се оказаха пълна загуба на време. Не стига, че никак не израснах като личност, а през последните месеци трябваше да наваксвам многото стъпки, които бях поела назад. Да превъзмогна чувството за несигурност и ниското самочувствие. Все още се боря с някои страхове... а от други никога няма да се отърся. Което само по себе си ме плаши.

old habits die hard.

2011-11-03T23:28:00.000+02:00

Препрочетох почти целия си блог и установих, че съм ебаси и мрънкалото. Чак не знам как са ме понасяли приятелите ми. И май ме е тресял доста жесток пубертет, а аз не съм усещала.
Сега какво ми остава, освен да се оплача от това, че се оплаквам?

Всъщност не.

Пак се случи. Пак интернет ми изигра лоша неща и прочетох неща, които не исках/не трябваше. И пак аз съм си виновна.

Започвам лека полека да намразвам фейсбук. Даже през последната седмица като че се замислих няколко пъти да го изтрия, но май няма да мога. Не и сега.

Най-малкото защото е полезен в организацията на курса.

И все пак в момента не ми е до него. Дидо е прав, че така и не си направи такова. Ужасно е. Ужасноужасноужасно.

Яна, май само ти ме четеш напоследък, защо падна в капана, миличка?

И защо искаме винаги да знаем, а после ни се иска да не сме разбирали никога?

2011-10-22T12:04:00.000+03:00

Върви си...
Ти си само сянка,
Един безличен силует
Ще търся образа ти нежен в
лицето на Човек!

- Гергана Серафимова.

(!!!)

new stage of life resolutions.

2011-09-30T16:50:00.000+03:00

1. more pride
-Да не се срамувам нито за миг от това коя съм, да не правя никога компромиси със себе си. Да бъда винаги себе си, независимо дали се харесва на другите. Да не се преструвам.

2. less prejudice.
-Да се науча да не съдя за хората само по дрехи, музика, или каквото и да е било друго, а да им давам шанс и да се опитвам да ги опозная и да видя положителните им черти.

И въпреки всичко...

2011-09-03T14:03:00.002+03:00

Очаквам началото на униревситета с определено притеснение, но доста ентусиазъм. Всичко е различно и най-вече аз самата съм различна. Момичето от осми клас с напълно неясна представа за себе си, за света и хората, порасна. Най-сетне.
Влизам в университета, за да уча нещо, което вярвам ще ми бъде приятно. Ще съм заобиколена с приятели. (Яна, Мила, Вики, Косьо, ректората ще стане новата ВИП маса)
Може би главното ми притеснение идва от запознанството с много нови хора. Осми клас точно това не се получи. Но все си мисля, че вече сме достатъчно пораснали да се държим цивилизовано дори с хора, които не са ни приятни. А едно време нещата бяха черно и бяло - или сме приятели или врагове.
Пък и да не се получат нещата, имам си компания.

Но в някои отношения никога няма да се променя. Винаги ще чета прекалено много във всяка дума, винаги ще отдавам прекалено значение на муудове, статуси, блогове, и така нататъка. Но какво да се прави. Това ни е поколението. Свикнахме да си говорим с недумлъвки. С песни.

А аз пак съм себе си. И пак ще пиша.

Оправдания.

2011-07-18T17:54:00.000+03:00

Не съм го учила от години.
Не съм била в такава паралелка.
Не съм изучавала изискванията за есе.
Поддържам го с долнопробни фенфикшъни.
Не съм учила граматика от 7 години.
Имам още един много добре научен език, който да ме обърква.

И въпреки всичко, 5,28 си е 5,28 откъдето и да го погледнеш. А това е английски, за Бога!

I'm me again!!

2011-05-22T17:23:00.001+03:00

Една от най-големите ми слабости са мюзикълите. От всичките ми мании, а аз съм човек с ясно изразена тенденция за вманиачаване, най-продължителната, дълбоката, издържливата, със сигурност е Фантомът от операта. Не е първият мюзикъл, който съм гледала, но е първият, който обикнах. Оттогава съм гледала доста, като само Наем успя да ме впечатли така, че да го сложа някъде до Фантома. Мулен Руж и Чикаго ги харесвам, но не ги намирам за нещо особено. Исус Христос Суперзвезда също ми беше мания, но просто е рок опера, иначе го слагам при Фантома и Наем. Нещо друго, което да ме е впечатлило особено, нямаше, Котките не ги понасям, колко и странно да ви се струва, Евита може би трябва да и дам втори шанс, няма да е единственото нещо, което ми е харесало чак на второ слушане. Тук ще спомена старите филмчета на Дисни с многото песни, просто защото ми се струва, че трябва да бъдат споменати.

Но напоследък започна нова за мен мания. Парижката Света Богородица го знам, оценявам, харесвам, но въпреки всичко това поне засега не съм се вманиачавала по него. (сигурно защото така и не го изгледх цялото, а само отделните песни). Но няма нищо, сигурно и това ще стане.

В момента манията ми е Ромео и Жулиета: От омразата към любовта.

То е на френски, то е пълно с хубави батковци (Тибалт!<3) , има изключително добри песни и...и...си го въртя от няколко дена. Знам, че все пак е... ъргх, Ромео и Жулиета, но начинът, по който е направено, успява да посмекчи вечното ми възмущение от тази история. Първо няма я Розалинд, която винаги ми е главнияг аргумент за липсата на любов между онези двамата, второ - Тибалт тайно е влюбен в Жулиета, което много хубво обяснява онези дуели и така нататъка. Трето, представени са малко по-големи - съответно на около 20 и 16. Ромео, въпреки очеизвадната и сладникава хубост на Damien Sarguе и въпреки лекото му преиграване на моменти, си остава същото леке, както е написан, и все пак не е толкова дразнещ като версията на Ди Каприо. Жулиета, ако трябва да бъда честна, леко ме дразни, но пък има приличен глас. И все пак, може да седи по-често с отворени очи. Тибалт няма да го коментирам. <3 Меркуцио малко ми се губи, а иначе ми е такъв любимец. Сигурно защото е нямало начин да превърнат монолога за Кралица Моб в песен. Ех, каква песен щеше да стане. Бенволио и безкрайно правдоподобен, пък и хубав. Пък и пее... май. xD Майките са страхотни - особено майката на Ромео, която докарва страхотен глас. Като цяло, много ми харесва. Още съм в процес на отсяване на песни, но ще ви пусна двечки, едната, защото е на Тибалт (<3) - ако знаехте какви ги пее в началото..., другата - защото е безкрайно оптимистична.

Това по средата е Ромео, но не е най-добрата му снимка.

^^

Emilie Autumn - I Want My Innocence Back

2011-05-02T23:27:00.000+03:00

Visions of Atlantis: New Dawn (sample)

2011-02-10T22:02:00.001+02:00

Влюбих се в тази песен за по-малко от 10 секунди. Нямам търпение да си намеря албума, тази вокалистка ми е интересна, въпреки че поне тук не показва особено оперен глас. Ама не се ли оляха горките, 4та поредна им е...

Жива съм.

2011-01-08T14:16:00.001+02:00

Днес искам да поговоря за времето. И няма да ви обяснявам, че вънка е студено и слънчево, а че нямам време. Преди няколко дена Яна ме попита кога можем да се видим и аз й казах `никога`. Защото наистина нямам време. Нито воля да го употребявам като хората. Нито уча, нито пиша, нито чета, нито нищо. Не знам къде отива цялото това време. Пропилявам го. Не мога да повярвам, че всъщност ми се иска да съм първа смяна. Представяте ли си? Аз, първа смяна. Как ли пък не.
И не се чувствам жива. Последно се почувствах разбрана в тъмнина и цигарен дим. А хората се променят. И това е. Коя съм аз да ги спирам?

О, забравих. Имам идея за разказ/повест. Едва ли някога ще го напиша.

2010-11-28T23:48:00.000+02:00

Да, обичам Яворов. И може би все пак харесвам Дебелянов. Но обожавам Далчев.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

И обещавам да пиша тук по-често, дори да е само за да се оплаквам.

2010-10-22T09:40:00.000+03:00

Вече виждам какво правя грешно, но не и как да го направя правилно. Всичко звучи толкова различно в главата ми. Сякаш мастилото е всъщност отрова, а пластматата на химикалката - криво или пречупено огледало.
И не си мислете, че ме гони творческа криза - убиха ми всякакви наченки на вяра, че мога да бъда творец. Става въпрос, че не мога да напиша едно шибано съчинение по литература като хората.

Лъжци и лицемери. Всеки, който някога ми е казвал, че мога нещо подобна на писане. Не че и аз не съм го правила. Писна ми всеки втори да се прави на писател и да си мисли, че има талант. Вървете по дяволите.

The Rasmus & Anette Olzon - October And April [Lyrics]

2010-08-28T01:31:00.000+03:00

Тази песен сякаш описва момчето, което все сънувам, но проблемът е, че аз не съм като описаното момиче.

Lovebearing storm.

2010-08-16T15:11:00.002+03:00

Имаме си нов външен вид, нов банер, нова песничка, ново всичко.
Или не всичко, но идеята я има.
Блогът ми е красив. ^^

Не харесвам часовници.

2010-08-08T01:09:00.000+03:00

И сега първото нещо, за което си помислих е Таймър.
Гаден, сдухващ филм по гадна, сдухваща идея. Всъщност не, идеята е сдухваща, но хубава. И гадна.
Spoken like a true emotional masochist.

Онзи ден часовникът в хола спря. Всъщност се оказа, че не е спрял, а стрелката за секунди се е закачила за тази за минути. Когато кака ви осъзна това се качи на секцията и ги откачи, после настрои часовника по мързеливия начин. Че кой ще го обръща отзад да му търси колелцето за настройване, когато стрелките не са покрити с нищо и можеш просто да ги завъртиш?

Е, стигнах до заключението, че часовникът в хола не е магически и няма силата да променя хода на времето. Всмисъл, не скочих два часа напред. Но това сигурно и вие можехте да ми го кажете.

А лятото почти свърши.
Имам лайк 20тина дена до Несебър, което означава, че за 20 дена трябва да направя две неща: да прочета няколко книги и да отслабна толкова килограми, колкото е броя на книгите умножен по две-три някъде.

Найс.

Аз спя.

2010-08-03T03:17:00.000+03:00

А като стана ще напиша или донапиша тази публикация.

Наистина не трябва да съм тук, трябва да спя, защото утре ще стана рано за да хапна преди започването на лунната диета. Всъщност е смешно, че наистина ще спазя часовете тази месец, защото - нека бъдем искрени, тя няма нищо общо с луната - има общо с това да не ядеш по 24 часа на седмица.

А след това ще изляза с Вики за да съм навън, да се разбира далеч от храната вкъщи. И да има кой да ме разсейва от идеята за хапване. Защото се сещате, че ако трябва да прекарам целия ден сама вкъщи... Мда.

А днеска, или вчера, зависи доста пак се видях с Вики и установих, че тя е едно доста функционално огледало във преносния смисъл на думата. само в днешния разговор ми хвърли няколко погледа, които бяха.... малко съжаление, малко премълчаване на някои истини, малко желание да разбие някоя и друга изюлия заради моето собствено добро.

Помня преди мнооооого време някои ми беше казал, че приличам на Миранда от Сексът и Града. Бях се съгласила. Но откакто майка ми реши да си свали всички сезони и да ги гледаме заедно /повярвайте онези секс-сцени не са направени да ги гледате с майка си/, започнах да се замислям дали всъщност тази Миранда не е само защитния механизъм и дали всъщност не съм Шарлот?

... Пак преди доста време се бях самоопределила като циничен мечтател. По-късно пък разбрах, че половината неща, които твърдя, са само подканване на някой да ме разубеди. Няма любов. Всички момчета са кретени. Go ahead, I dare you to prove me wrong.

Както и да е.
Заболява ме коляното, което означава, че съм се изнервила, което означава, че ще си взема един Еферелган и ще си лягам.
Лекинка.

FORD.

2010-07-25T19:14:00.000+03:00

Понеже OFRD не звучи достатъчно добре.

Странното е, че прекарвам нездраволовно много време във FF.net, а от години не си бях преглеждала профила там. Казала съм нещо много интересно - няма значение коя съм аз, защото през повечето време така или иначе се преструвам на друга. Това твърдение продължава да е вярно във всеки възможен смисъл, въпреки че тогава имах предвид главно постоянното четене на фенфикшъни и нека бъдем честни - правим го за да се чувстваме на мястото на главните героини.
Затова Здрач имаше такъв успех - почти всички клишета от фенфикшъните са там, а Бела Суон съм я срещала стотици пъти, много преди да се роди в главата на Стефани Мейер. Мейър? Майер? Уотевър. Та истинското име на Бела е Мери. Мери Сю. Но този пост не е критика на Здрач. За нея ще има отделен, рано или късно.

Значи фенфикшъни... Много добре помня кога се роди тази моя мания - бях на 13, току що получих компютър и открих Quizilla. Неее, не, недейте да я търсите в Гугъл, няма смисъл. Quizilla отдавна не е това, което беше, а вече не съм сигурна дали даже тогава е била нещо особено. Но както и да е, тогава четях едни `тестове`, които всъщност бяха историйки. Много зле написани, клиширани, глупави историйки с разни възможни избори, за да могат да се постват като тестове.
После се появи гениалната идея да могат да се постват и истории. Тогава нормалното писане в първо или трето лице измести второто лице в моя свят, въпреки че този тип истории все още са там. Ти се казваш *празно място*. Ти учиш еди-къде-си. Имаш руса коса и сини очи. И еди-кой-си се влюбва в теб.
Пфф.
Та, рано или късно, мисля, че е било по-скоро рано, започнах да си подбирам какво да чета. Започнах да избягвам второ лице, сегашно време, липса на граматика/правопис. И до днес не мога напълно да избегна клишетата - твърде много са. Почти няма истории без клишета. Но понякога даже клишетата са хубаво нещо. Ако са добре написани.
Та, Quizilla ми падна под нивото някак си. Ставаше почти невъзможно да си намеря достатъчно добри фенфикшъни. Не знам как се случи, но попаднах на FF.net и се влюбих най-вече в търсачката им. Открих какво означава ОС. Открих как даа си задавам търсенията. Намирах все по-качествени и качествени фенфикшъни и бавно ставах все по-капризна.
Вече е почти невъзможно да намеря нещо наистина добро.
В Quizilla седи заключен един много добър фенфикшън. Поне тогава ми се струваше такъв. Вече не знам, защото от 4 години не съм го чела - има голяма вероятност вече да не ми харесва, по сегашните ми стандарти.
Не можете да осмислите колко неща съм научила от фенфикшъните - жаргонът е най-малкото. Английският ми е на сегашното си ниво само благодарение на стотиците часове прекарани в четене.

Тук е моментът да отбележа и HPFF.com, също много добър сайт с много полезна търсачка. Но той е твърде тясно специализиран. FF.net е истината.
Направих си чистка на любимите истории/автори. Бях забравила колко добре написани неща има.
А последното страхотно нещо, което намерих е 170 хиляди думи, оригинално отвсякъде, и безупречно написано.

Това е една голяма част от живота ми, което само по себе си може и да е жалко, но какво да се прави. Който не е преживявал манията не може да го разбере. А може би така е по-добре, честно казано.

2010-07-17T12:44:00.001+03:00

[12:35:35] - Vixen. - каза: аз пък си сънувах сватбата. :D
[12:35:38] Noonshine каза: :D
[12:35:40] Noonshine каза: ооо, с кого?
[12:35:45] - Vixen. - каза: не го познавам.
[12:35:48] Noonshine каза: :D:D:D
[12:35:48] - Vixen. - каза: ама беше симпатичен.
[12:36:14] - Vixen. - каза: АЗ не го познавам, моята `аз` от съня ми го познаваше, щото много му се израдва като се появи.
[12:36:21] - Vixen. - каза: И бях с черна рокля.
[12:37:00] - Vixen. - каза: и се притеснявах на какво ще ме направи Леви, като си подам молбата да ми сменят името.
[12:37:06] - Vixen. - каза: значи още съм била в училище.
[12:37:25] Noonshine каза: (rofl)
[12:37:45] - Vixen. - каза: и знаеш ли какво ми изцепи въпросният ми бъдещ мъж ?
[12:38:12] - Vixen. - каза: `Аз понеже знаех, че няма да си с бяла рокля, и не си сложих вратовръзка.` о.О
[12:41:51] Noonshine каза: (rofl)
[12:41:54] Noonshine каза: якооо

[12:39:53] - Vixen. - каза: Била съм в 12ти клас. ^^
[12:40:06] - Vixen. - каза: Значи.... имаме около 9 месеца до сватбата. :D

^^

2010-07-09T16:59:00.000+03:00

Пък аз си имам малко сладко плюшенко Чебурашка. Което говори!
И е хипер-хипер-хипер сладко. И идва чак от Русия! И днеска ми беше връчено.
И е много сладко!
^^

всекидневно.

2010-07-07T23:31:00.000+03:00

Взела съм си изпита с изумителните 87 точки.
Класирала съм се за стипендията.
Яна пък си има блог.
И Испания би Германия. о.О
И тра-ла-ла.
Не знам какво да кажа.

Крал на мечовете.

2010-07-04T15:31:00.000+03:00

-Интелектуален.

-Аналитичен

-Говорещ ясно.

-Справедлив

-Морален.

Останах без нокти.

2010-07-04T15:28:00.000+03:00

Хубавото е, че оцеляха за купона. И че Вече мога пак да пиша като хората на клавиатурата. Или поне така си мислех, обаче се оказа, че съм свикнала и сега трябва да свиквам наново. Но, не се оплаквам.

За първи път си се радвам на дългите кокалести пръсти тип вещица човекоядец, защото иначе щеше да ми е малко трудно да боравя с Таро картите, но така са ми просто перфектни.

Имам си цвете в саксия.
Което от една страна е много хубаво, защото то е много сладичко /каланхое, беличко/, но от друга страна моя милост като нищо ще го умори.
Само виртуалните ми растения оживяват. xD

Ениуей, сега се правя не на Пепеляшка, ми и аз не знам какво. С една прахосмукачка, която лесно би се оказала по-тежка от мен самата. /Никога, никога, никога вече няма да предлагам на наште да прахосмуча, даже и приятелите ми да са били превърнати в стадо бизони у нас./

Ениуей.
Прахосмученето ми е най-малкия проблем днес. После идва разтребването на всичките ми идиотщини. Колко прекрасно само.

2010-07-03T18:09:00.000+03:00

Защо Таро картата, която ме представлява, е Луната?

-Защото Луната е покровител на моята зодия, а както знаем всички аз съм болезнено ярък представител на зодията си.
-Защото е с номер 18, а получих първите си карти Таро точно на 18тия си рожден ден.
-Защото съм, винаги съм била и винаги ще бъда дете на Нощта, на мрака.
-Защото Луната има достатъчно лица за всички ни.
-Както аз имам различно лице за различните хора.
-Защото съм синя.
-Защото.

Седмица чаши.

2010-07-03T18:02:00.000+03:00

Самозалъгване.

-Създаване на фантазии.
-Мечтателство.
-Затъване в илюзии.
-Развихряне на въображението.
-Заблуждаване на себе си относно фактите.
-Построяване на въздушни кули.
-В очакване слънцето да изгрее на твоята улица.

Are we Evil? - Yes, we are! [22ри и 23ти юни 2010]

2010-06-24T20:43:00.000+03:00

Имаше няколко момента, през които водих спор със себе си, дали е по-добре да опиша преживяното през тези два дена или не. Дали споменът е достатъчен. Но после разбрах, че това да го напиша, не омаловажава самия спомен. Даже напротив.

Първо няма как да не отбележа, че 22ри юни беше, преди всичко останало, и 18тият ми рожден ден. Следователно добавяме още няколко грама емоция отгоре с всичките пожелания, подаръците и цялостната еуфория от това, че съм пълнолетна, че съм придружител на Мила и Викс за концерта, че теоретически погледнато мога да се прибера в 2 сутринта без да се притеснявам поне от глоби, че мога да купувам бира на непълнолетни /понеже аз самата на себе си едва ли ще си купя, не съм голяма почитателка на бирата/ и така нататък.

Първо отидох на училище, където целия клас ми честити и ме нагушка и бях много щастлива. Виж, че за това допринасят фейсбук и скайп ми е пределно ясно, но пък хей, и аз не им помня на всички рождения ден, камо ли пък да мога да направя връзка, че това е съответния ден. Та, това няма никакво значение, важни са хипер хубавите пожелания, които получих. ^^

Само ще спомена, че след като часовете свършиха се преобличах, после с Мила тичахме към стадиона. Оттук започва наистина забавното. Взехме си гривните, от които бях малко разочарована. Представях си нещо гумено, на което да пише Sonisphere, Sofia Rocks и датите. Ноо това са дреболии.
Намерихме се с Викс и Нати, после се видяхме с Мимс и Лийн и накрая отидохме да си търсим входа.
А кого НЕ видяхме докато си търсихме входа. То не беше Хрис, то не беше Мо, едни от `а` клас, Лия, Пепи... същински ужас.
Та накрая се оказа, че нашето КПП е през една гадна пътечка. xD Някак си стигнахме дотам, някак си намерихме придружител за Викс, което се оказа напълно ненужно, защото декларациите, който аз с такава гордост пишех, даже не ги погледнаха.
Да не говорим, че не ми поискаха лична карта! Което ме възмути!
Но както и да е, след малко мотаене се понесохме към самия вход, качихме се най-отгоре, харесахме си ъгъл и седнахме на съответните места.

Всъщност, няма да говоря за самите групи и изпълненията им. Малко ли описния, коментари, сетлистове, снимки и клипчета има из нета. Само ще кажа, че беше адско, убийствено, страхотно, невероятно. Не съм си и представяла такова нещо. Виках, крещях, скачах като луда.
После почти не си спомням спринта към Лени, сам отделните моменти, когато се спъвах в разни камъни, скрити в тревата.

Някак си съм успяла да заспя. А на следващия ден пак бях на училище. Мадам даже ме изпита на книга и аз си казах всичко без поседната дума, но не знам колко ми е писала. После с Мила ходихме до тях за дъждобрани и слава Богу. Иначе щяхме да умрем от студ.
Пак не ми искаха лична карта. Но този пък за Викс не сме търсили придружител, аз написах и трите декларации.
Та, както и да е. Само ще кажа, че българската група по ми хареса от тази от първия ден. Но както и да е, концерта имаше същия заряд като първия. Всъщност, различен заряд, но също така силен. Само дето беше студено, но вече на Рамщайн това не ме интересуваше особено. Сигурно е бил огъня. Или подскачането. Не знам.
И този концерт няма смисъл да описвам. Само ще кажа, защото съм много горда, че вече на втория ден толкова се продрах, че докарах почти метълкорско звучене, доколкото такова може да излезе от момиче. xD

Прибирането беше, как да кажа... екстремно.

Но тези два дена бяха наистина невероятни. Усещането е неповторимо и не бих се нагърбила със задачата да го описвам. Невъзможно е.

О, боже, мой.

2010-06-22T00:18:00.000+03:00

Не мога да повярвам.

2010-06-20T22:57:00.000+03:00

[искам някой да си играе с косата ми.]

Едно клише.

2010-06-19T12:06:00.000+03:00

Преди ъм.... 3-4 дена осъзнах, че след 3-4 дена /в момента на осъзнаването бяха седем/ ще стана на 18.
Фтв?!
Всъщност, първо осъзнах, че феста е след 7 дена и чак тогава направих връзката, че:
1/ Феста е след 7 дена.
2/ Феста е на рождения ми ден.

От 1/ и 2/ => Рожденият ми ден е след 7 дена!

а вече са доста по-малко. Всмисъл, не знам дали да броя днеска и самият ми рожден ден, но горе долу се получава - броим днес, утре, понеделник и .... Омг, рожден ден!
Това прави 3 дена. 3 ШИБАНИ ДЕНА!

А помня сякаш беше вчера, как бях на 13 и избирах фенфикшъни с главни героини най-много на 16, защото 18годишните ми се струваха твърде големи. Ужас..

И ноктите ми пречат да пиша. Нъ-нъ...

И имам да уча много. Много. Всъщност, има цели два предмета, по които съм застрашена от петица за годината. И мечтата ми за диплома 6.00 отиде по дяволите.
Може пък да отида на повишителни... Не знам...
Иска диплома 6,00. *плаче с глас*

Ениуей.

Пък Мила ми праща възмутителни песнички.

Moments of Peace...

2010-06-10T22:59:00.001+03:00

Просто давах next в Уинампа, докато не намеря песен, която да ме спре и да сложа като загалвие.

Липсва ми да пиша тук.
Не говоря за дълги критики или напълно случайни кратки постове, съдържащи изброени факти от деня/седмицата/месеца.
За Бога, даже не съм се оплаквала от контролни, класни и курсове, а има защо да го правя.

Понякога за миг се виждам през очите на другите и започвам да си мисля, че ако не бях себе си, а някой друг, нямаше да съм си приятелка или пък даже да се харесвам. о.О
Имам си недостатъци, като всеки човек, но мисля, че най-големият ми недостатък е, че мисля твърде много.
Някоя съученичка ми прави комплимент, аз обмислям много внимателно как точно да и` благодаря. И не говоря само за думите, които ще изрека. Опитвам се да контролирам и интонация и лицеви изражения и всичко. Просто в един момент цялата ми концентрация пада върху това - да изразя точно това, което искам.
Внимание - искам.

Това ми напомня на осми клас, когато се опитвах да стана приятелка на всички и търсех начини да извъртя всеки спор така, че да излезе, че съм съгласна и с двете страни. А накрая всички се обърнаха срещу мен.
Разбира се, от тогава доста се промених, но може би точно тази част от мен си е останала същата.

Просто мисля твърде много. А това ми изглежда и звучи фалшиво. По дяволите, чувствам го фалшиво. Чувствам се фалшива. Започвам да се замислям кога реакциите ми са искрени и спонтанни и дали въобще някога са...

Също така, усещането за балон около мен още го има. Сякаш хората ги е страх да се доближат, както физически, така и психически. Може би всъщност аз ги отблъсквам по някакъв начин. Пращам някакви сигнали от типа на `стойте надалеч`. Но пък във филмите и фенфикшъните винаги, винаги има поне едно момче, което иска да с едоближи до това момиче.

Дали пък не се опитвам да се превърна в това момиче, с подсъзнателната надежда, че и за мен ще се появи това момче? Дали всъщност не ми е толкова трудно да намеря себе си, защото се правя на повече от един от тези стереотипи, на които съм се начела?
Момчето си пада по мъжкараната, тихото момиче, мистериозното момиче, феминистката, романтичката, циничката, тази която псува често, тази която не псува...
Не мога да съм всички тях едновременно. А понякога сякаш се опитвам. А аз не искам! Не искам да бъда никоя, освен себе си.

Не искам да се преструвам, не искам да се крия, не искам да се променям. Искам само да имам смелостта да бъда себе си, щом разбера кой е това веднъж завинаги.

Звуча като поредната `тооооолкова объркана` тийнейджърка, нали?
Предполагам, че да, но все пак това, че дадена емоция е характерна за дадена възраст, прави ли я по-малко емоция? А ако не бях на 17, а на 27, и имах същите усещания, абсолютно същите, дали нямаше да ги приемат по-различно, само защото се предполага, че съм се измъкнала от въпросната възрастова група? Или просто щяха да намерят друг възрастова група, на която да ги припишат. Или да твърдят, че това вече са друууги усещания. Това са усещанията на 30те. После идват усещанията на 40те. После на 50те, на критическата...

Та, емоциите, които имаме по време на пубертета, не продължават ли до края на живота ни? Защото ако е така, то това ги прави просто човешки емоции. Не пубертетски, тийнейджърски или каквито и да са. Просто емоции.

Откъде знаеш, че искаш да имаш нещо, което никога не си имал?
Откъде знаеш, от какво се нуждаеш?

Много често започнах да сънувам, че пуша. Даже докато писах това пропуснах частта със сънуването. Какво нещо е подсъзнанието.

Как мога да сънувам, че пуша, като нито веднъж в живота си не съм дръпвала? Откъде знам какво е усещането, защо усещам цигарата толкова на място между пръстите си? А даже пътите, когато съм държала цигара се броят на пръсти. Тафтология - пръсти, усещане.

Мога да продължа в същата посока на мисли до утре, но все пак ми се спи, а трябва да ставам рано...
/игнорирайте потенциални печатни грешки, не пиша в Мозилата, дето е умно и ми ги подчертава. обърках `умно`, но после като го прочетох реших да го оставя./

Евровизия. /щото си коментирам, въпреки че на никой не му пука от мнението ми/

2010-05-31T20:06:00.000+03:00

Би било правилно да започна с българската песен, нищо че тя не се класира на финала.

Първо на първо, това не беше песен като за Евровизия. Второ на второ, от онези 5 песни, които предложиха имаше и по-хубави. Трето на трето, за какъв се мисли тоя, че в последния момент ще превежда половината песен на английски? Четвърто на четвърто, трябва да отслабне, започнал е да прилича на Азис. И пето на пето, да си намери добри танцьори, които са чували думата `синхрон` в живота си.

Сега предполагам, че трябва да продължа с победителката?

Честно казано, слушам я тази песен и се чудя какво трябва да и` харесам. Сериозно, дразнеща е, друго не знам какво да кажа. На моменти имам чувството, че мацката се прави на Лейди Гага, но не мога да преценя. Всъщност не, на нещо друго се прави... Нооо не се сещам на какво, така че ще млъкна. Само за последно да спомена колко глупаво се държа след като спечели. "Не мога да си държа наградата` това просто не е истина." Ъм, като ще печелиш, поне го направи с достойнство?

Хм, Азербайджан...

Имам си тука едно тефтерче, където с наште си писахме кой коя песен е харесал и ще карам по него. За Азербайджан мога да кажа главно "косаааа!" Всмисъл, мацката ме израдва, но песента не беше нищо особено, въпреки че мелодията беше приятна. Е, не я помня, така че не е била нищо особено.

Молдова.
Ето тези пичове вече ме израдваха. Имаха си цигулка, саксофон, какичка, батко и симпатична песен. Щях да съм доволна ако бяха спечелили, ама нее...
Ениуей, щом има цигулка и руси пичове, ме бройте. xD Но всъщност най-яката част от песента е саксофона... и интрото на цигулката, разбира се.
Вокалите се справят прилично, разбирайте поне на мен не ми фалшивеят, не че това означава кой знае какво.

Продължаваме нататъка с.... Кипър!
Писала съм, че съм го харесала, но не го помня, сега ще го видя.
А да, това е уелсеца. Доообре започваме. Хубав батко с китара, какво има да не и` харесаш на песничката? xD
Приятна е, друго определение не мога да измисля. Някакво позитивно и не-толкова-комерсиално-колкото-повечето-песни-в-тоя-конкурс е. Щях да се изненадам ако беше спечелил, но нямаше да ми е неприятно.

Босна и Херцеговина съм го писала, защото оче - /уше/ - извадно са търсели някакво по-рок звучене, но песента сама по себе си можеше да е направена къде-къде по добре. Но пък червеното сако кърти мивки. Добра е, предполагам, но трябваше да е нещо по-запомнящо се.

Белгия.
С други думи още един хубав батко с китара, но този звучи поооо-... различно. Симпатична песничка, но също не се запомня, даже се изненадах на точките, които получи, въпреки че не бяха доста. Какво да кажа освен сладка песничка?

Беларус вече ме израдваха повече. Тоя първия батко дето пее е доста хубав, но звучи просто странно. Особено когато всички пеят заедно и гласът му просто ми се забива в ушите. /в лошия смисъл на думата/. Сякаш неговия микрофон е пуснат на по-силно. Другия батко обаче го отсрами откъм пеене.
Каките са много хубави и роклите им са страхотни.
А сега самата песен - радваща е, напомня ми на мен и Лени. /Лени и мен/. Това Imagine, imagine, imagine малко ме дразни, заради странния глас, но частта с We're like butterflies... е по-добре.
А черешката на тортата бяха крилата. Появяващи се крила като на пеперуда просто си струва харесването.

Опааа.. Продължаваме с Гърция.
Така, как да ви го кажа, песента не е мой тип, ама никак. Ама е хипер забавната и някаква такава много енергична. Абе, какво се правя на интересна, танцьорите ме израдваха. xD Песента също. А с това име, дето аз по пет пъти на ден казвам "опа" просто няма мърдане. Вече всеки път като го кажа и ще се сещам за тая песен. xD

Такам, Грузия съм я писала, но като сещам в момента за нея и започвам да се чудя дали все пак я харесвам или не. Всъщност и тогава се чудех дали да я пиша, но имаше един момент, където много ме израдва как пееше онази и реших някакъв толеранс да проявя и да я пиша.

Турция вече са моите момчета. Мноооого ме израдваха, стисках им палци и бях за тях. Песента ме радва отвсякъде, и от музика и от текст и от всичко.Нямам какво друго да я коментирам, така че...

Украйна.
Това момиче ме отвя. Това му викам аз глас. Какъв ти глас, то си е същинско гласище. Песента не ме грабна съвсем, но текста беше много смислен и щеше да е хубаво да спечели. Просто я чуйте и кажете, че тая не е бъкана от талант.

Румъния.
Много приятна песен, с хубави ритъм, мелодия и текст. Това с двойното пиано беше хубаво. И да, май почнах да се изморявам, така че сме дотук. ако някой се интересува по-живо, може да си я пусне.

Чао ви. =)

Оу, оу, оу!

2010-05-22T14:24:00.000+03:00

Пък тати ми оправи mp3-ката!

2010-05-17T20:09:00.000+03:00

Не е Петък 13ти. Петък 14ти е.

От Мултирама не могат да ми оправят Mp3ката.
Тати ще я занесе в ИЧС.
Стискайте палци.
Вчера бях на купон и си изкарах страхотно.
Утре ще правим нещо по литература.
А аз искам да спя.

Горката ми Мп-тройка.... =)

;(

2010-05-14T22:48:00.000+03:00

За курсовете съм качила упражненията за слушане на mp3-ката и нося тон-колонките на баща ми за да ги слушаме и госпожата да не носи касетофон.
Днес, като взех mp3-ката и махнах слушалките, се опитах да сложа тон колонките. Нещо не стана както трябва. Извадих кабела и след малко осъзнах, че връхчето се е отчупило и е останало в аудио жака. Не можах да го извадя по никакъв начин, не че съм опитвала особено. Не ми е притрябвало да го набутвам още по-надълбоко.
А ако не може да се извади?
Иде ми да се разплача, напълно сериозно. Може и да го направя...

Понякога обичам мама.

2010-05-09T22:28:00.000+03:00

Защото цял следобед търсеше старата ми играчка за сапунени балони с мен, понеже вчера съм видяла някакво детенце в парка да си играе с такава.
Защото вместо да гледа `Стъклен дом` ми изправяше косата със собствения си сешоар, който още не и` е подарен за утрешния рожден ден.
Защото ми отключи тавана за да търсим въпросната играчка, при положение, че и двете бяхме сигурни, че не е там. (А са две, да ги таковам... И да, сама не мога да отворя вратата на тавана, смейте ми се.)
И защото ми подари новата си туника, когато и` казах, че на мен такива хубави неща не ми купува. (на шега).
^^

Rent.

2010-04-25T23:09:00.000+03:00

Мдааамз, това е един от най-гледаните от моя милост мюзикъли. Всъщност и филми, понеже най-гледаните ми филми масово са мюзикъли. Ееениуейс, като го гледах с баща ми само аз се впечатлих, а после трябваше да навивам много хора и накрая пак нямаше с кой да го гледам. Даже Лени в началото нещо не искаше, а пък после, когато тя ме навиваше, на мен не ми се гледаше, понеже го бях гледала много скоро.
Та кааааакто и да е.
Копи+пейст.

[22:18:23] - Firefly. - каза: ЛЕНИ, ОМГ!
[22:18:46] - Firefly. - каза: 13ти май, в театъра на НАТФИЗ!
[22:18:47] April Rain каза: мда?
[22:18:54] - Firefly. - каза: Голяма зала, студенти 4ти курс
[22:18:58] - Firefly. - каза: RENT!!!!!!!!
[22:19:01] April Rain каза: ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
[22:19:05] - Firefly. - каза: Именно!
[22:19:07] April Rain каза: ТАМ СМЕ!!

И като разбрах някаква почвам да подскачам, да си викам, да си търся телефона и майка ми ми се навика, че не съм и казала за какво става въпрос, и някакви такива глупости.
Баси, вече не ми се дава и да се радвам на разни неща, деба.

Конспирация.

2010-04-19T20:47:00.000+03:00

Госпожата по Философия и госпожата по БЕЛ са се наговорили едновременно да ми дадат есета на темата `Човек`, много добре знаейки, че тя рано или късно ще ме доведе до солипсизма. Всъщност, може и да не го знаят, но това е друг въпрос. Тази по Философия може и да се сети, още в началото на годината я питах дали ще го учим, но какво пък, не е длъжна да помни такива неща.
Започвам едното есе и довършвам другото, което не е добре, защото накрая няма да напиша нито едно от двете. А и с двете закъснявам доста, понеже имам великия талант да отлагам. Но хей, аз не съм виновна, че работя най-добре под стрес, нали? Това поне е причината да пиша всички /било то глаголи, текстове, глупости, есета, речници за изпитването по френски върху книгата, която не съм прочела като хората от времето, когато бях с Бледата дама/
*минава на Уърд да понапише няколко изречения за есето по БЕЛ*
Написах края, сега остава и ... останалото. xD
Всъщност остава само да си подредя подтезите мъничко, ама може и по-късно. xD

О да, аз съм `дете с изявени дарби`, което ще бъде защитено от Държавата. И не знам защо го написах с голяма буква, честно казано. o.O

`Душата си в мелодия ще променя...`

2010-03-18T01:42:00.002+02:00

Аз съм тази песен.

край. пак чета фенфикшъни. всичко е наред.

2010-03-17T23:42:00.000+02:00

Sing for me, my love.

2010-03-10T22:18:00.000+02:00

В името на душевния ми покой, спокойствие, т.н., постановявам:
От днес нататък да бъде поставен лимит от 1 (една) песен, която да свързвам с който и да е даден човек.
Изключение правя самата аз. Със себе си имам право да свързвам всяка песен, която ми хареса. ^^ Имам право да не ми пука откога сте харесвали/обичали тази песен или с кого/кога/къде я свързвате. И знам, че звуча като кучка, но изненада - имам право и на това. И имам право да се развиквам на хората за глупости от време на време. И да се държа, както те се държат, без да трябва да търпя коментари, които самата аз на тях им спестявам. И да не си пиша елементарни домашни, от които нямам нужда, или домашни по предмети, от които нямам нужда. И да чета това, което искам, а не това, което ме карат.
И ако не спра това ще стане адски дълго. Чао.

Олмпиади и концерти.

2010-03-07T21:42:00.000+02:00

Честно казано, досега нито един втори кръг на олимпиада не е минал без проблеми.
В Пазарджик беше епично с липсата на готовност за нашата езиков комбинация, но и в София не остават по-назад.
По английски, дето беше на майната си в Бъкстон, от нашето училище ни нямаше в списъците. Поне диктовката беше от Хари Потър, та да компенсира.
А днеска, литературата.. първо, че ме изкараха в бащино име Димитрова и второ, че се оказа, че от нашето училище е трябвало да ни осигурят листове с печат, но такова нещо не се случи. Ипонеже ни дадоха от листовете на 138мо, където се провеждаше, майка ми сега се притеснява да не ни дисквалифицират...А темата ПАК беше по Вазов, писна ми значи... е, можеше да бъде и по-зле. (Алеко)

Баща ми бутнал някакви кашони с мои стари играчки на тавана и с целия си акъл ме прати аз да ги събирам. Чрез много воля се върнах само с 1 кукличка и няколко дреболийки. А иначе си намерих една от хубавите големи кукли, но едното и око го нямаше, затова пък до нея беше една прекрасна червено-бяла рокля, която просто обожавах... Както и да е, майка ми щеше да ме замери с нея ако я бях донесла.
А тази, която все пак си взех е мъничка, а най-изненадващото е, че косата и не е сплъстена, което е почти невъзможно при обстоятелствата. Та изкъпах я, изпрах и рокличката, сресах я и сега ще и измисля прическа. Кръстих я Лулу.

Майка ми ме попита какво искам за рождения ми ден и отговорът ми беше `концерти`. Баща ми веднага ме пусна на феста и даже ми се израдва. Ей така, на секундата. Много съм доволна и искам до края на седмицата да се разберем кой за какви билети е навит, че да си ги взимаме, че да не свършат.
Естествено, искам за Front of stage (179), но не знам дали ще успеем да се преборим за достатъчно добри места, че да си заслужава и някак си се притеснявам, че може би седналите от 139 може да са по-подходящи... но това ще го измислим пак тия дни.

Няма съдба. Има Ирония.

2010-02-28T12:47:00.000+02:00

Вчера станах рано. Много рано. Заради шибаното състезание, за което даже не ми пукаше. Аз със най-голямо удоволствие не бих отишла, но се класирах, а има хора, които биха дали всичко за да са там, но не са се класирали. Ironic, much?
Колата се счупи на 22 километра от София и стигнахме Пазарджик с Пътна Помощ. Нямаше списък със стая за `френски и руски`, ние бяхме при `френски и английски`. Мила и Маргарита, които ужким бяха отрязани от комисията присъстваха в списъка. За съжаление нямах време да потърся Викс. Отиваме ние в стаята и аз право при квесторката да и кажа, че на нас ни трябва РУСКИ. РУСКИ.
В 11 без 1 минута дойде зам.-директорката (много радваща кака, бтв) и ни заведе на долния етаж и ни каза да чакаме. И дойдоха трите даскалки по руски, които щяха да четат на тези, дето трябваше да пишат на английски. Всяка от тях си взе по един от нас и ни заведоха в различни стаи. Аз бях при Маги от `а` клас. Няма смисъл да ви казвам самите текстове, вторият беше за щастие и успях да вкарам любимото ми `само в тъмното можеш да видиш звездите`.
О, и ни дадоха грамоти. ^^
После да обядваме, оправиха колата и към София.
И тя пак се счупи.
Пътна помощ ни върна в Пазарджик и се оказа, че целия проблем е някакво картонче, което през зимата пазело от студено, но сега пречело на двигателя да се охлажда.
И след толкова много...преживявания (не броя заплахите на Мадам по телефона след състезанието, че щяла да ми откъсне главата) стигнахме София и аз се изстрелях направо на рождения ден на Ема
Имаше такива столова дето са пълни с.... ориз май? Цялата вечер с тях съм се занимавала, Мила също, и Владин, което означава, че ние двете с нея сме на интелектуалното ниво на осми клас. Чалга имаше естествено, но се бях приготвила психически.

Ема и Владин са много сладки.
Лайк, сдухващо сладки, но пък много се радвам за нея.

Отивам за мартенички с наште.
Чао.

Списъче.

2010-02-20T12:39:00.000+02:00

*подлежи на обновения*

Та, Мадам ни наплаши, че в края на на годината трябва да и представим списък с всякакви олимпиади и глупости, в които сме участвали, а аз знам, че ще забравя нещо, затова сега ще си ги напиша.

9ти клас
-Участие в Математическото състезание `Кенгуру`.

10ти клас
-Стигане до втори кръг на Математическото състезание `Кенгуру`.

11ти клас
-Стигане до втори кръг на Двуезичното състезание - езици: френски и руски.
-Стигане до втори кръг на олимпиадата по френски.
-Стигане до втори кръг на олимпиадата по английски.
-Стигане до втори кръг на олимпиадата по литература.
-Бъдещо участие в Математическото състезание `Кенгуру` и евентуално достигане до втори кръг.

That's it.

2010-02-18T18:51:00.000+02:00

Все казвам, че Гневът е моя смъртен грях. Всъщност може и да е ленноста, но това не е важно в момента. До някъде може и да го казвам, за да се провя интересна, но не мога да кажа със сигурност. Всъщност, наистина съм гневен човек. Дразнят ме неща в другите, които аз също правя. Ядосвам се за съвсем малки неща и т.н. Избухвам често, сопвам се постоянно и т.н.
Но въпреки всичко това, отдавна не ми се беше случвало наистина да се ядосам. Вървях по границата на силното радразнение, но без да се явосвам истински - нито на съученици, нито на учители, нито на никой.
Но днеска се случи нещо, което наистина не ми се беше случвало отдавна. Просто изпитах силно, много силно желание да ударя някого. При това точно определен човек, момиче от училище. Както се казва, `ръцете ме сърбяха` да я хвана за косата и да дърпам, после да я хвана за гърлото и просто да удрям, удрям и удрям докато не мога да си поема повече дъх.
Въпросът е, че тя е злобна. з л о б н а.

Още когато се запознавахме вече беше присвила устни. Приема ме като човек втора ръка, защото - внимание - не слушам чалга. Ако въобще трябва да има подобна класификация, а аз не го искам... Схващата ме идеята.

Когато тя не разбира нещо по математика трябва целият клас да я чака да схване, даже когато отново ще попита за СЪЩОТО нещо на следващата задача, но ако някой попита нещо, което тя е разбрала, нервничи.

Прави ми забележки, да не викам, когато говоря високо, а самата тя крещи. И командори на всичкото отгоре.

На рождения ден на ЕМА, ОНАЗИ каза на мен и Мила да не пускаме НИЕ музика, само защото знаеше, че няма да е някаква чалга. (`Ааа, ние, точно ВИЕ музика няма да пускате!`)

Днескашния разговор, заради който за малко да не и се нахвърля:
Аз: Само недей да крещиш!
Тя: Я не ми се обяснявай!
Аз: А ти какво ми се обясняваш, когато аз крещя!?
Тя: Ооо, я млъквай.

За съжаление, (или слава Богу) разговорът се водеше, докато тя излизаше от стаята, а аз си седях на чина, защото ме болеше главата, както вече няколко дена ме боли. Всъщност мислех да я последвам, но се притеснявах, че точно така може да се стигне до бой.

Не съм по боевете, всъщност никога не съм била в истински бой, обаче си имам определени проблеми с контролирането на гнева/агресията. Често искам да ударя някого, никога не го правя, но знам, чи винаги има първи път, и това ме притеснява.

Минала съм на втори кръг на олимпиадата по френски - 81 точки от 100, минава се с 75. Чакаме резултатите от тези по английски и литература.

Втори кръг на Двуезичното, втори кръг по френски. Ако мина и другите две ще се самоубия, все си мисля, че от тия олимпиади ме боли главата.

В Патрулите на Лукяненко дали ще станеш Светъл или Тъмен зависи от моментото ти настроение. Та, ако днеска беше станало ясно, че съм Различна, определено щях да стана Тъмна. А иначе по принцип каква бих станала? Ако можех да избирам, може би Светла? Сигурно, защото съм емоционална мазохистка и защото ще е по-трудно и ще е по-голямо предизвикателство.

Пак ме заболява главата, така че се махам от всякакви компютъроподобни устройства.

Кой е луд? Ааааз!

2010-02-14T11:04:00.000+02:00

Бях на двуезично, на олимпиада по английски, днеска бях на олимпиада по български, а във вторник ще бъда на олимпиада по френски.

Засега, естествено ги има резултатите само от двуезичното.
Искате ли да ви кажа колко имам, а, а, а?

Искате вие....

90!!!

Втори кръг, бейби!!!
Сега остава да видим и олимпиадите.

Зубърче, какво искате. ^^

2010-02-13T12:11:00.001+02:00

Значи все пак някой е написал песен като за мен. *сочи надясно*
^^

2010-02-08T20:46:00.000+02:00

Il m'aime un peu, beaucoup, passionnement, a la folie, pas du tout?

Fairytale

Superstar

The Poem

I guess it doesn't matter anymore.

Wherever you will go.

While your lips are still red.

I don't care.

Не търсете логика, няма такава. Нали знаете какво е free writing? Когато просто пишеш нещо на празен лист без да мислиш? Е... аз направих фрий избиране и пействане на песни.
И все пак ако на някой ще му е весело да се опитва да намери някакво скрито значение, да заповяда, аз честно казано не искам да навлизам толкова надълбоко в собственото си съзнание.

I'm not me anymore.../You think you know me?

2010-02-04T20:20:00.000+02:00

Вече не ми се спи толкова много рано сутрин. Всъщност, надявам се да ми се спи толкова много, че да не мога да го усетя. Защото винаги, цял живот едвам едвам съм се събуждала рано. И ако изведнъж се превърна от онези хора, които стават в 6 и половина даже през ваканцията, просто ще се самоубия. Защото няма да съм аз. Всъщност, ще убия новото `аз`.
Не обичам промени. Е, може би ги обичам когато са в положителна насока, когато ме превръщат в това което винаги съм щяла да бъда, а не към това, което никога не съм била.
Лимес от (Еви) при (времето) клонящо към безкрайност е равно на?

Мислиш ли, че ме познаваш?

   Не пея под душа, а когато мия чинии. Не обичам да говоря по телефона и почти мразя, когато аз трябва да звънна на някого. Избягвам да чатя с определени хора, защото не са ми достатъчно истински по скайп, други пък ме е страх да срещна отвъд монитора. Напоследък през по-голямата част от времето не знам къде и кога съм.

   Майка ми ми се дразни, че и` казах, че предпочитам да съм невидима и ми каза, че така никой няма да ме забележи, но аз искам точно това - някой да ме види, когато съм невидима. Не се привързвам към предмети, само защото са ми подарък от някого. Когато чуя някой да се смее, автоматично решавам, че се смее на мен. Мога да оправдая почти всяка постъпка, но рядко прощавам и никога не забравям. Мога да си втълпя почти всичко, включително, че ме боли глава.

   Мога да отлагам до безкрайност. Не мога да направя нищо като хората, ако не е в последния момент. Не дочитам много книги. Гледам някои филми по 10 пъти. Плача винаги на едно и също. Плача, когато се ядосам. Плача, когато някой друг плаче. Но иначе не плача често. Все още си мисля, че изведнъж ще си открия някакъв изумителен талант. Повтарянето на дадено движение ме успокоява. Прегръдките ме успокояват, но хората никога не ме прегръщат достатъчно. Имам чувството, че около мен има стена с големи червени надписи `Стой поне на половин метър разстояние.`.

   Мога да задържа погледа на почти всеки човек на този свят - най-страшната учителка, най-сладкото момче, всеки произволен човек на улицата. Никога не свеждам очи първа. С едно изключение, но то пък потвърждава правилото.

   Често имам солипсистични усещания. Завистлива съм почти толкова, колкото съм ревнива. Мразя, мразя, мразя, мразя да ме критикуват. Достатъчно перфекционистка с с промит мозък съм, всъщност сама се критикувам като за петима. И няма нужда някой да ми натяква каквото и да е.

   Повечето ми чорапи са шарени. Повечето ми дрехи не са. Пукам с пръсти, когато съм нервна, когато не знам какво да кажа, когато мисля, когато ми е скучно. Мога да пукам още много стави. Без пръстен се чувствам гола. Без обеци също. Без гердан успявам да преживея ден-два, а гривни почти не мога да нося.

   Обичам разширяващи се пантлони, разширяващи се ръкави, дебели токчета. Обичам да се чувствам ниска. Но не твърде ниска. Понякога пиша само за да наблюдавам начина, по който мастилото оставя следа по белия лист. Пиша различно с всеки вид химикалка. Пиша само с черно.

Мразя да ми пипат косата, но обичам да си играят с нея. Обичам реда, но мразя да е подредено. Обичам изненадите, но мразя неочакваното. Обичам маските и тъмнината, но мразя тишината. Едновременно обичам и мразя усещането, че в сенките в коридора се крие чудовище. През нощта слушам тикането на часовниците.

   Обичам да се чувствам умна, но мразя да ми намекват, че съм зубър. Обичам да споря, особено когато съм права. Къпя се с гореща вода, мия си ръцете с ледена. Спя с 2 завивки, но искам възглавницата ми да е хладка.

   Предпочитам да не чета книги в превод. Често мисля на друг език.

   Забравям какво съм искала да напиша в Google веднага щом отворя нов подпрозорец. На ден се сещам поне за три филма, които бих искала да гледам, но когато застана пред монитора и трите са ми като бяло петно. Мразя аудио книги. Мразя да знам коя дата сме. Обичам да се сещам за някой виц, но да не му помня края.

   И не знам защо изписах всичко това.

Мрън? Или всъщност не.

2010-01-31T13:15:00.000+02:00

Вчера, както някои знаят, а пък други не, беше двуезичното. За мен си е много мазохистично да отидеш някъде, където ще те карат да преразказваш от руски на френски, но пък какво, винаги съм имала някакви такива наклонности. Всъщност, нямах нищо против, само че трябваше да съм в даскало в 8 и половина. Събота. Средата на `междусрочната ваканция`. Но пък какво да се прави, станах, отидох, намерих стаята преди да намеря списъка със стаите. С нашата комбинация бяхме само ние, 10ти клас и май е имало хора от 35то. Започвам да си мисля, че това са единствените училища, които имат паралелки с първи език френски и втори руски. Та както и да е.
Понеже видите ли, вече си имаме музикален звънец, се оказа, че по него може да се пуска и музика. Та, незнайно защо, звучеше главно френска (Et si tu n'existait pas...) и малко ABBA.
Ениуей, в нашата стая бяхме дошли само осмина мисля. Аз, Мила, Ния, Анди, Кирил, Асен, Радо и Ели. Текста на руски ни го чете старата класна на Мила, а пък квесторките ни бяха някакви злоби.
Е, писахме там каквото писахме, оказа се, че аз не мога да броя думи и след най-перфектното заключение написвано някога на подобно състезания ми потрябваха още 20.
После като си тръгнахме реших да отида с майка ми при баба. По едно стечение на обстоятелствата а първи път пътувах в метрото през надземната част. Защо, защо, защо не са го направили прозрачно? Щеше да е толкова страхотно, колкото не мога да ви опиша.
Та, на връщане с мама минахме през едно магазинче и се сдобих с ръкавички, блузка и почти се сдобих с едни прекрасни много широки дънки, точно каквито си ги търся, само че бяха толкова `гениално` направени, че не правеха два пъти по дебела.
И видях едни прекрасни ризки. Ама просто прекрасни. Така че вече ще знам къде да си търся ако ми дотрябват.
Та ениуей, това беше главно. После като се прибрахме се наспах, което е просто уау, защото аз спя следобед само при екстремни обстоятелства (например, ако съм болна или ако сме на морето и цяла сутрин съм плувала)
Ии, това е. От утре съм първа смяна, което от една страна е по-добре, защото имам мноооого повече време, но от друга.... как ще ставам в 6 и половина просто не ми го побира ума.
Още една добра новина, програмата за понеделник не предвижда френски, което е страхотна промяна, защото първия срок имахме френски всеки божи ден.

И така.
Чао чао, утре ще се оплаквам колко рано съм станала.

93то СОУ, 1999та.

2010-01-21T12:36:00.000+02:00

Намерих си (за пореден път) годишника от старото училище. Само веднъж направиха подобно нещо и слава Богу, че бях първи клас, та си го имам. (странното е, че след 11 години още е жив)
Та, има разни много хубави нещица, които не намерих никъде из нета, затова ще ги напиша тука. Любимите ми:

Гергана Александрова

***

Когато вечер сетя се за тебе
заставам до прозореца и търся
поне една звезда да свети
и да ми напомни, че те има.

Луната, като копче от жилетка,
изпусната във чаша от кафе,
ми казва: "Той не е далече,
тръгни и потърси го по-добре."

Потеглям по пътеките от нея осветени
и пак по цели нощи търся
момчето, дето го изгубвам,
на сутринта, когато се събудя!

***

Ти тръгваш по изгрев и зная,
че скоро няма да се завърнеш.
Но искам да знаеш, че няма,
да си заминеш без да ме прегърнеш.

Пътувай далече и срещай,
милиони, милиони слънца,
но помни, че тука те чака,
една тиха, нежна луна.

Ралица Николова.

***

Ако не идва пхролетта - не си отивай!
Ако зората закъснее - остани!
Ако пристигне самотата - не заспивай!
Ако поискаш да ме има - замълчи!

Ще бъда с теб, но само не заспивай.
Когато закъсняваш - замълчи!
Когато завали - не се отивай!
Когато си отида - остани!

Жадувам те

Жадувам се във вечер светлосиня
и върху миглите ти искам да заспя.
Душата ти - пленена и пленила,
да срещне моля моята душа.

Жадувам те прозрачен като капка
с коси по-тъмни от нощта,
по-истинен от изповед на сянка,
по-мил от сляпа тишина.

Жадувам те - реално-нереален
във този свят измислено красив.
В часа рожден и в час прощален
ти подарявам смуглия си стих.

***

Нека да заглъхне всяка струна,
напомняща за траут в твоя глас,
да се стопят неказаните думи,
да избелее шепата несторен смях.

Нека днес не бъдем артисти,
поне когато гасне вечерта..
Да оставим репликите писани,
да изтрием части от грима.

Нека да заглъхне всяка струна,
на глупостта, престорена в бакшиш.
Когато Слънцето на Запад тръгва
Луната ще е нашият фетиш.

Желание

Искам да обгърна необятното,
да стана часто от него, да се слея
със безкрая, очите ми да виждат само лято,
тайно с птиците да помечтая.

Искам да запазя в себе си сълзата,
да целуна вятъра, за го изпия,
да оставя нещо свое на земята
от подла злоба да се скрия.

Искам да направя светло чудо
и ръцете слънчеви да ме погалят.
На запалената обич луда
в себе си искрите да запазя.

***

В храма на душата ми е пусто
- изкорених и силата и мъдростта.
Подвластна на магията изкусна
дали ще стана пак добра?

Дали ще съумея да запазя
чувството, че нося радост - не тъга,
или иконостаса ще намразя
на свойта искрена вина?

Дафинка Стефанова

Измама

Не ти ли омръзна,
да лъжеш и мамиш.
Ти пак ме излъга,
ти пак ме измами.

И тръгна със друга,
и нея подмами.
И нея излъга
и нея измами.

Ще дойде време
и теб ще измямат.
Ще видиш тогава,
как боли от измама.

(наклоненото са любимите ми части)

Oна ему не нужна.

2010-01-07T00:02:00.000+02:00

Don't think even for one second that I didn't notice. I'm just keeping quiet because I know I'm not what you want or need right now. I don't need to be any more. Still, I hope you find it. I hope we both find it. Actually, I know we will. Sooner or later.

Това не е нова година...

2009-12-31T19:20:00.000+02:00

Не че имам нещо против равносметките, но никога не съм можела да разбера, защо ги правите по Нова година. Това не е следващата година от живота ви, просто следващия купен календар. На мен ми е по-равносмятащо около рождения ми ден, но какво пък. Всеки има право да прави каквото си иска.

А аз си имам нови ботушки. Които ще бъдат черни. И ще станат по-високи отколкото са в момента. Но като оставим това настрана - това са ботушите мечта.

По ММ дават 100те най-велики песни на десетилетието (или нещо подобно) и честно казано ми писна от рап и р`н`б, но го гледам. От време на време вмешват нещо българско, а като го пуснах (някъде към 70 и нещо) беше Bring Me To Life.

Не че съм съгласна с класацията, ама я гледам там, колкото да зяпам нещо.

Чао чао, до догодина. *гуш*

Езикът....

2009-12-28T12:35:00.000+02:00

е много специфично нещо. Ето например, по разни знайни и незнайни причини реших да прочета Ерагон. (всъщност причината е една и се казва Garrett Hedlund, но това е друг въпрос). Та намирам си аз книгата в Замунда на български. И понеже, когато търся нещо на български, не го намирам, решавам да се пробвам с превода. О Господи, защо го направих!

Почвам аз да чета и изведнъж застивам. Всичко ми звучи изкуствено, пластмасово, сякаш е излязло от учебник по български. А знаете, че езикът в един учебник е много по-специфичен от истинския език.

Та, ядосвам се, защото както съм си капризна откъм стил на писане, с ТОЗИ превод нямаше как да дочета книгата. Та, набързо намерих първите три глави на английски, с деята, че ако проблема не е в стила, а в превода, ще си го сваля на английски.

Отварям аз двата прозореца и почвам да чета изречение по изречение и да сравнявам. Ами, то половината думи са изядени на български, цялата формула на структурата на изреченията е изопачена. Така де, това е нормално в една определена степен, но ми стана ясно, че не всеки, който знае дадените езици, може да провежда.

Та свалих си оригинала и засега мога само да кажа, че откъм стил не е брилянтно, но пък се трае. Остава да видим и сюжета, но както се почва ми напомня на междузвездни войни. Младо фермерче, което не познава родителите си и живее с чичо си.. Сещате се. =)
Аз ще чета сега (трябва ли да отбележа, че през ваканцията трябва да прочета също така и `Под игото`, `Чичовци`, `Бай Ганьо` и `Notre Dame`?)

Чао

...

2009-12-23T11:52:00.000+02:00

Тъкмо като си мислех да пиша за съботата и колко хубава е гората през зимата и то какво стана... в понеделник скандал с класната. Във вторник - на пица с класа.
Тя не ми се сърди всъщност. Което предполагам е хубаво. И стават разни неща, ама няма значение.
Искам на кънки, пък. Въпросът е - кое е по-силно желанието ми да карам кънки или това, че ме мързи като за петима.

2009-12-21T02:06:00.002+02:00

Уинампа ми отговори с Fairytale на Alexander Rybak.
А аз нищо не го бях попитала.
Усмихна ме. =)

Градация...

2009-12-20T02:20:00.002+02:00

Вече се влюбвам в момчета от сънища, а не в момчета от интернет.
Какво ли следва?

2009-12-18T11:11:00.000+02:00

Ще си сложа ластик на ръката. От онези гадните, дето ако си вържеш косата с тях, после не можеш да ги махнеш посмъртно. И ще го дръпвам и пускам рязко всеки път, когато погледна мууда му, блога му, профила му в който и да е сайт.

Кога в една къща има твърде много технология?

2009-12-12T17:19:00.002+02:00

Когато има 1 телевизор, 1 ДВД, 1 лаптоп, 1 лаптоп вързан с телевизора през VGA, за да може да се гледат филми от него на телевизора, 1 уредба свързана с лаптопа, защото някой няма аудио кабел за телевизора и лаптопа.

Та значи, лаптопа праща картина към телевизора и аудио към уредбата. С баща ми гледаме въпросния филм (който беше хипер глупав), а майка ми си трака нещо на нейния лаптоп. И това всичкото в хола.

Да споменавам ли, че в съседната стая има 1 монитор, два компютъра, 1 принтер, в кухнята има още един телевизор и едно ДВД и касетофон, в спалнята още един касетофон и климатик, общо в апартамента около 6-7 телефона, 2 mp3-ки, един CDplayer, две флашки, две мини карти с памет за телефон, два апарата, една камера близо 10 карти с памет за тях, вече не знам колко зарядни, кабели, адаптори, мишки, клавиатури и т.н.

О, и един рутер.

Накрая ще се обеся на някой кабел.

xD

Fortune Teller.

2009-12-08T11:17:00.000+02:00

Когато питах Уинампа коя песен ще описва днешния ден, ми пусна Dead Gardens.
Това как да го приема?!

Днес имам класно по литература, за което изобщо не съм учила. Но пък аз кога ли съм учила по литература. Не намирам смисъл просто. Колкото и анализи да прочета, това ще са чужди мнения, които няма да променят по никакъв начин моето собствено. А аз много държа на мнението си.

Правило номер едно - Намирай библейски мотиви даже там, където ги няма.

Моля? Това просто НЯМА да се случи. Ами ако не бях християнка, а нещо друго? Щеше ли да ми е приятно да се мъча да разтеглям лукуми около мъченията наа Иисус и да ги сравнявам с обесването на Левски?
Едва ли.

Аз както съм си атеистка не ми е много приятно, пък какво оставаше, ако бях ... и аз не знам каква вече.

Забелязали ли сте, че когато някой отрича нещо (не говоря само за религия) обикновено го познава по-добре от тези, които го вярват?
Това не е случайно. Един интелигентен човек не би посмял да отрече нещо, без да го разучи обстойно. По тази логика има известен шанс да познавам християнството по-добре от онези, които ме наричат сатанистка.

Аз трябва да се изнижа леко, така че до когато.

People change.

2009-12-02T11:30:00.000+02:00

Вече не ме е страх от игли. Или ако трябва да бъда честна, не съм сигурна дали преди ме е било страх или съм си го въобразявала. И ако е така, още колко черти от характера ми са плод на въображението и на самовнушение, а не на истинското ми `аз`?
През последните няколко месеца, бидех бодната три пъти. 1 манту, 1 ваксина и едно взимане на кръв от вената (за първи път!). Мантуто даже го разглеждах, докато повечето хора се отвръщат. Ваксината беше на задната част на ръката ми, така че няма какво да кажа. Взимането на кръв също не можех да го гледам, защото трябваше да лежа (не ме питайте защо, не съм учила медицина).
Най-забавното е, че после всички през 1 минута ме питаха дали съм добре, а аз си се чувствах просто прекрасно. Малко сънена, но това беше защото трябваше да ставам рано заради въпросната процедура. Но иначе си бях идеално. Май очакваха да припадна. Оказа се, че доста хора го правят, при това (изненада!) повечето припадащи са мъже.
Та, не припаднах. никога не съм. А някак ми се иска да видя как е, честно казано. xD
Да видим как върви седмицата.
Понеделник - контролно по руски.
Вторник - връщане на контролно по БЕЛ, петица. (тест беше, не съм аз виновна. тест с въпроси от сорта на `какво усещане носи този цитат на Ботев. явно моите усещания са... както и да е. различни от това, което трябва да бъдат)
-правене на контролно по физика. кълна се, сигурно ще имам двойка. всички предмети освен този ми вървят, но пък той толкова не ми върви, че компенсира за всички останали. и учителката не може да преподава като хората.
Сряда - изпитване по френски, контролно по математика, контролно по биология.
Четвъртък - контролно по философия?
Петък - ...изпитване по БЕЛ май... но иначе ми се струва, че няма нещо грандиозно.

А пък Яна ми се оплакваше, че било полудяла тази седмица.

Събота - кино. Новолуние. Отново отбелязвам - аз съм твърде анти-Туайлайт. Но също така съм твърдо зад принципа, че трябва да познаваш нещо, за да можеш да го критикуваш. Плюс, като филм е почти приятно. Мисля, че за това е родено, да е непретенциозно тийн филмче, а не колекция от 4 тухли, в които много се говори и нищо не се казва.
Та така. Сега може би трябва да отида д си взема едно душче... Мда... До когато.

Малки неща, които ме изкарват извън кожата ми.

2009-11-30T00:56:00.000+02:00

-много прозорци. повече от четири са твърде много, само по един на програма е приемлив.
-немаксимизирани прозорци. причиняват ми физическа болка, сериозно.
- звукът от пилене на нокти. съученичките ми намериха как да ми го връщат за пукането на ставите.
-когато някой напише нещо в мууда си....във фейбуса си...в майспейса си... в туитъра си...едно приемам, даже две бих разбрала, но сериозно, имам усещането, че някои хора отварят всички социални мрежи в подпрозорци, копират дадено изречение и после минават през прозорците и го пействат във всеки сайт. малко е жалко, не мислите ли?
-когато хората се опитват да пробутат някоя чалга/хаус/поп песен, като изключително задълбочена, чувствена, искрена и т.н. Сериозно, колкото и плачещи емотиконки сложите до `Дяволско желание`, няма да ме убедите, че сте тъжни.
-когато хората изписват имената си чрез някакви странни символи... хелоу, имате кирилица И латиница, малко ли са ви?
-хиляда сърчица в мууда ви не означават, че обичате даден човек повече. така де.
-и ако го обичате тооооолкова много... поне имайте уважението да изпишете думата `много`.
-ИмА Ли сМиСъЛ дА СпоМенАвАм ТоВа?
- и да.... НЕ ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ CAPS LOCK Е ЕКВИВАЛЕНТ НА ВИКАНЕ?! а аз не обичам да ми викат.
-да ми казват, че съм сатанистка, само защото съм атеистка.
-да ми се налага да се преструвам, че слушам хора, с които не ми е приятно да разговарям и да `мхм`-кам.

to be continued.

Waking up...

2009-11-29T13:43:00.000+02:00

Случвало ли ви се е някога да се събудите и да се чувствате прекрасно? На мен ми се случи. Въпреки че половината ми съзнание все още не можеше да се отърси от странния ми сън (включващ изпитвания по математика, пролетни турнири по футбол, зайчета, портмонето ми от втори клас, басове и т.н.), се събудих напълно спокойна. 5 минути по-късно, всичко това изчезна като сапунено мехурче. Защо ли? Защото говорих с хора.
Само 3 изречения и майка ми ме изнерви. Кажете сега, това не е ли талант? Но то пък и аз твърде лесно се изнервям. Както и да е.

`Синдромът Волдеморт`

2009-11-28T02:27:00.000+02:00

Винаги съм имала някакво болно желание за единственост и неповторимост. Като се замисля, може би се дължи на факта, че като бях малка родителите ми не ми обясниха, че не, не съм единствената родена на 22 юни, и не, не съм единствената Евелина на света. Та ми се наложи да разбера тези неща от само себе си. Рождения ден го осъзнах в детската градина, където се оказа, че едно момиче от друга група (мисля, че се казваше Снежана и, ако съм права, това ще е най-грандиозното доказателство за злопаметността ми.) има рожден ден на същата дата. Не си спомням даден момент, в който разбрах за името, но все още държа да се обръща внимание, че моето се пише с `Е`, а не с `И`, като баба ми. Също така не давам никой да ми вика Ева, като леля ми Евелина. Явно факта, че всъщност съм кръстена на някого е твърде болезнен.
После се появи Адашка номер 1. Високо, слабо, русо, синеоко, умно, мило девойче в долния випуск. Бях бясна. Сериозно бясна.
После зацепих, че всъщност и в съседния клас имам Почти-Адашка, на която все пак също викат Еви. Това също беше невъзпитано.
А сега, като проверявах контролните на осми клас, открих Адашка номер 3, за която знам. Евелина Василена. Сериозно, каква е тази мания с двойни имена в техния клас? Както и да е. Та, нейното контролно беше почти перфектно, което всъщност не успя да ме засрами. Така де, аз почти никога не съм учила истински през живота си, най-малкото пък език, и пак съм сред отличниците, значи представете си какво щеше да стане ако учех. (щях да си възвърна титлата `зубърка` от началния курс`, но това е друга тема.
Мотая се аз из фейсбук и се втрещявам, отвращавам, депресирам и т.н. от това колко много адашки имам. Няма вече мания за единственост и неповторимост. Всъщност я има, но няма как да бъде осъществена. Мога да се прекръстя. Или пък не... Не е важно.

2009-11-06T13:49:00.000+02:00

Аз пък си имам Мъглите на Авалон. И филма и книжката!
(е, реално погледнато ги нямам, защото не са в много материален вид, а във виртуален... но ениуей)
Аз споменах ли, че всъщност цяяяла седмица съм си вкъщи, защото се предполага, че съм болна? Е, така си е. ^^
И ако слуховете са верни и от следващата седмица сме във ваканция.. Ах, дано!
И да, Отто Дикс ме плашат. Всъщност, Михаэль Драу ме плаши. И ме плаши че му знам името.
Затова пък имат песен за любимата ми фобия. ^^

Песен, от която ме побиват тръпки..

2009-11-05T00:34:00.002+02:00

Аз и моите руснаци.. Намерих си майстора.
Не знам какво и` има на този песен, нито музиката, нито текста, нито видеото са нещо кой знае колко добре направено, да не говорим, че за всяко от тези неща съм виждала/чувала къде-къде по-плашещи. Обаче на тази песен и` има нещо! В лошия смисъл на думата. Сякаш...сякаш са ми казали, че е написана от някой луд, който още на следващата вечер се е самоубил в психиатрията. И имаш чувството, че ако я слушаш, ще се заразиш с лудостта му. Или ще сънуваш кошмар с него, от който няма да се събудиш. Сякаш е много извратен слухов паралел на някой разказ на Стивън Кинг. Сякаш е от страшен момент от хорър, в който чудовището се приближава и приближава към камерата, докато в един момент не осъзнаваш, че вече не е част от филма, а от реалността.
Тогава защо не мога да спра да я слушам?
http://vbox7.com/play:d049535f

(не знам точно за какво става въпрос в текста, но го погледнах и, до колкото го разбрах, не е нещо плашещо...)

Нещо любопитно.

2009-11-04T19:07:00.000+02:00

Ако ме познавате достатъчно добре, вероятно знаете за пълното ми вманиачаване с Фантома на Операта, което започна като бях на около 13. (Още знам целия мюзикъл наизуст.) Както и да е. Бях много доволна, когато намерих руската версия, защото... имам подобно вманиачаване и с руския и най-вече с начина, по който музиката звучи на руски. Както и да е. Идеята е, че текста на руски много ми допадна и по принцип си го харесах доста. Така. След намирането на едно прекраасно сайтче, което превръща аудиото на youtube клипчета в прекрасни, малки, сладки mp3 файлчета, които без проблем могат да бъдат качвани на плейърчето ми, реших да си го намеря отново, за да си го сваля.
Да де, обаче като го търсих намерих нещо друго. Финала на шоуто `Украйна има талант`, където едноименната песен е изпята (и двете роли) от травестит.
Така, да изясним нещо. По принцип съм един от най-приемащите хора на света, въпреки че съм заобиколена от хомофоби. Имам всякакви приятели, само това ще кажа. Но сега за миг побеснях.
Предполагам, че съм направила асоциация с типично българските случки, особено около Мюзик Айдъл. И да, имам нездрава привързаност към тази песен. Така де, мания ми е. (Даже и да не ми е любимата от мюзикъла, което е странно)
Обаче се оказа, че онзи всъщност е много талантлив и се справя...изненадващо добре. Като за вариант `един човек пее и Кристин и Фантома)
Е, не е Найтуиш и не е версията от филма, но е добро. Всъщност откъм пеене е по-добре от Hollyhell, въпреки че никой не може да достигне тяхното интро.
Ениуей, ако на някой му е любопитно -
http://www.youtube.com/watch?v=IfJV9vGZuko .

Някой ден ще направя публикация с всички, заслужаващи да им се обърне внимание, версии и коментар към тях. Мда, това ще ми хареса. ^^

2009-10-25T20:01:00.000+02:00

Открих нещо!

2009-10-25T17:46:00.000+02:00

Това прозвуча гордо нали?
Ениуей, банята е страхотно място за житейски прозрения. Или по-точно - горещата вода е страхотно обстоятелство за житейски прозрения.
Открих че част от мен всъщност няма търпение да завърши и да започне да учи в университет. Това всъщност ще бъде като нова страница, колкото и банално да звучи - празна страница, празно платно, място и време, където и когато ще мога да бъда която и каквато си искам. Предния път когато имах подобен шанс бях твърде малка, глупава, наивна за да се възползвам от него. Мислех, че ако аз съм същата, всичко ще се нареди по предишния начин. Само че стана по-зле. Така че този път вече ще вляза там с пълното съзнание коя искам да бъда. Няма вече да съм срамежлива, няма да съм зубърка (всъщност, май се преборих с това още към 5ти клас, но няма да позволя да се върна на това ниво)... Осми клас беше урок, който добре научих. Осъзнах грешки, които не трябва да повтарям. Също така гордо мога да заявя, че пораснах и се промених, при това точно в тази посока, в която исках.

Изненадваща проява на оптимизъм и ентусиазъм от моя страна. ^^

Vanity is the mother of all sins.

2009-10-25T00:53:00.000+03:00

Тати ми сложи огледало в стаята. Не за друго, просто го намери някъде из къщата и реши, че няма къде другаде да го сложи. Не че се оплаквам, забавно ми е да се гледам (ех, суета, суета), но важното е, че разбрах нещо - вече знам защо момчетата ме отбягват. Ами, просто изглеждам като излязла от хорър филм. И не тава въпрос дали съм грозна или не, просто застанах пред огледалото и започнах да вървя бавно към него и ако трябва да бъда честна - направо си изкарах акъла. За един миг сериозно си помислих, че отражението ми ще се пресегне и ще ме хване за косата.
Но пък е забавно, прекарах поне 5 минути в ходене напред назад пред огледалото.
Мисля че част от проблема е в косата ми. Така де, не е оформена, а просто...я има и е много. Някак си ми създава някакъв старинен вид. Като на миналия Хелоуин, когато бях с онази старинна рокля и като минавах пред прозорците все се стрясках и се мислех за призрак. ^_^

Има ли суеверия за огледала в стаите? Като например, че не трябва да са с лице към прозореца или нещо такова?

За Туайлайтърките...

2009-10-24T03:46:00.000+03:00

Щом толкова държите на филм, в който главната героиня се влюбва в `уж 17 годишен, но всъщност много по-възрастен от нея`, гледайте Tuck Everlasting. В него поне има смисъл. И е хубаво. И е тъжно И няма щастлив край. И никой не блещука. И онзи е къде-къде по-хубав от прехваленият ви Едуард. И..и...да, почти всеки път ме разплаква. Не че Туайлайт не ме разплаква, но това е от отчаяние как може да бъде създадено нещо като него...всъщност, ясно ми е как може да бъде създадено, но въпросът е, как може хората да го харесват толкова и да се опитвт да ми го пробутат като `най-гениалната книга на света`.
Бля...

пс1: Знам, че има и книга Tuck Everlasting. Но предпочитам филма.
пс2: Игнорирайте часа на публикуване, досега съм гледала Jane Eyre.

Знаеш ли коя беше първата ми любима песен?

2009-10-20T00:47:00.000+03:00

Песента, която знаех наизуст, въпреки факта, че по принцип не чувах текстовете на песните, докато не тръгнах на логопед?
Поредната песен, която съсипа за мен. Поредната песен, която ми отне. Поредната частица от мен, от душата ми, която докосна и унищожи.
Защо не може моите песни да са си мои? Защо трябва да превръщаш целия ми свят в твое копие? Защо винаги съм тук, когато решиш да ме потърсиш? Защо нямам силата да изгоря проклетия мост? Онзи мост.
Защо винаги поглеждам назад, към залеза, щом пред мен е красивото, студено, опияняващо, спокойно великолепие на нощта? Защо копнея за онзи ден, когато аз самата съм нощ?

Последната светкавица беше ярка, но оттогава мина доста време. Тъмнината изглежда още по-непрогледна. Имам нужда от ново проблясване, нов половинсекунден ден.

Ориста на нощта е цяла вечност да копнее за деня.

2009-10-19T01:29:00.000+03:00

Свалих си новия албум на Епика, но сега е много късно и на мен много ми се спинка, така че ще го прослушам утре.
И трябва да прослушам по-концентрирано 4ever на Слот.
И да направя по-концентрирано подреждане на песните на Епика, Слот и Аматори.
Мда....
Но сега ще спя.

Life's good.

2009-10-17T21:40:00.000+03:00

Седя си тука и пиша в Word понеже Мозилата отказва да пише на български, а мен ме мързи да рестартирам компа. ИЗкъпана съм, косата ми е вързана, з да не изглежда твърде голяма. На бюрото имам възглавничка, защото много обичам да се опирам с лакти и трябва да ми е мекичко. На другия стол има умна печка, настроена на 5, която знае сама кога да се пусне и кога да се спре.

Вкарана съм в играта `спаси или убий` с потребители в групата на Мила във vbox-а. Днеска спах до късно, а вчера гледах филми до още по-късно. И днеска искам да гледам филми, но не знам кои.

Може би мога да проверя програмата, рано или късно.

Почнах едва ли не насила да пиша във форума на егмонт, напомня ми Хекса едва-едва. Или той е различен или аз.

Или и двете. Но видях познати...ъ...никове.

*копва и пейства в блога си, после чака тати да я извика за вечеря*

Пс: печката се пусна. ^^

A perfect concert, my best friend... (12.10.2009)

2009-10-13T01:40:00.000+03:00

Честно казано, много късно усетих вълнението относно този концерт. Е, не че не се вълнувах, но до последния момент ми се струваше, че ще бъде след години. Освен това, първо имах твърде големи очаквания. После реших, че заради твърде големите си очаквания ще бъда твърде разочарована.
Е, нека ви кажа нещо. При Таря очакванията никога не са твърде големи.

Отидохме там 4 часа по-рано. Не, не се смейте, намирам го за напълно логично. Както и да е. Първо ядохме, после пихме, няма да ви казвам колко трудно намерихме пиенето. И продължаваха да не пускат и да не пускат.

И после...лека полека опашката започна да се стопява, имахме усещането, че сме сред първите влезли, провериха ни и т.н., но се забавихме, защото 15годишната Кали трябваше да пише декларация, че е придружител на 16годишната Мила. И когато стигнахме до залата вече имаше стабилно количество хора пред сцената.

Пробвахме с добро, пробвахме с лошо, пробвахме от три начални точки... нищо. Всеки път на едно и също място вече нямаше някъде да мръднем.
Накрая отидохме отдясно и си намерихме горе-долу прилични места. Обаче аз не бях доволна. Откакто знам за този концерт съм си втълпила, че ще съм на първи ред. Е, в края на краищата може да се каже, че и това е станало.
Както и да е. Става въпрос, че се разстроих. Ядосах се. Прищракна ми. Тръгнах по една пътека от празни пространства, през която не знам как минах. Но в един момент с Лени се оказахме на трети ред, което си беше доста добра оферта, като се има предвид къде бяхме преди. Докато вървяха подгряващите групи (Kings Of Modesty са много радващи) аз се сдухвах, мислех си как да се набутам по-напред, разплаквах се и си вдигах скандали с един простак зад мен, която като се оплаквах, че тези отпред са по-високи ми каза `Ми да си пораснала бе`
Както и да е. С Лени се установихме от двете страни на една готик кака и гледахме през пролуките на едни високи същества в началото. Това се оказа доста стратегическо място, защото:
1. Тези пред мен държаха знаме на Финландия и после Таря постоянно идваше в нашия край.
2... Тази част идва малко по-късно. След подгряващите групи, едно много сладко русо същественце донесе столче на подиума точно пред мен, който допреди това използваха за кийбордите. И после, когато заидваха музикантите на Таря... Там дойде Max Lilja. И носеше чело... е, това не е изненадващо, но...той седеше там, право срещу мен. Жива, дишаща частичка от Апокалиптика. В този момент Лени каза, че добре сме си намерили местата.

И после Таря се появи. И пя. И свириха. И бяха песни, които обожавам... Тя изпя She is My Sin. I walk alone. И... още много песни. Изпя Nemo. Имаше прекрасно соло на барабаните, тъкмо се бях изплашила, че тази година няма да има.
А преди I walk alone имаше една мъничка част само чело. При което, аз по прнцип седях на пръсти и се държах за оградата между двете момчета пред мен. Но на тази част не знам защо се бях пуснала. И изведнъж политам назад. Добре, че един зад мен ме хвана да не падна. Ще ми е забавно да видя клипчето, което снимах в този момент как е станало.

После имаше My Little Pheonix, Lost Northern Star, Minor Heaven, Tired of Being Alone, ... На Оазис мисля, че беше, когато имаше едни звездички отзад и Лени си помисли, че ще почне Sleeping Sun. Но аз и казах, че няма начин - така де, би било невъзможно да чуя тази песен на живо, такива неща не ми се случват.

После и Poison. Наистина съжалявам, но не ме бива със запомнянето на реда на нещата и не знам кое след кое беше. И тогава Таря обяви, че ще изпее последната си песен. Знаех, че няма да е наистина последна, все пак щяхме да я извикаме на бис. И изпя Sing for me. После се кланяха, аз крещях като луда, особено на Макс и на китариста и на Майк...

После изчезнаха. Ние обаче бяхме подготвени. Започнахме да викаме `We want more`. Никаква реакция. Започнахме за скандираме името и`. Никаква реакция. Започнахме да се притесняваме...
И тогава охраната помоли за пътечка. И за кръгче. Някка си ги направихме и някак си с Лени успяхме да се набутаме най-напред. Музикантите минаха точно пред нас. Таря също. Започнаха да свирят, тя започна да пее, и всичко това на по-малко от два метра от мен и Лени. Тези отпред бяхме помолени да клекнем/седнем. Няколко пъти ставахме и сядахме и всеки път с Лени бяхме все по-близо и по-близо до нея. И като си помислих, че от това по-близо няма накъде....един от персонала ни попита дали искаме да се разменим с него.

Дали искаме ли!?

След тази размяна бяхме на метър от нея. Виждах очите и`. Даже ме погледна няколко пъти. Но, все пак с Лени я зяпахме като истерични глупачки, то е логично да ни хвърли някой и друг притеснен поглед. Шегувам се.
Виждах косата и, всеки лилав кичур беше ясно очертан. Тя беше толкова истинска и все пак толкова... нереална. Сякаш беше нещо, което си се опитвал да си представиш като реално, но не си могъл, затова си решил, че трябва да е нереално, но в края на краищата то се оказва толкова реално, че е нереално и толкова нереално, че е истинско. Уау...просто е вълшебна. Не Кралица на метъла. Императрица. Богиня.

Този с който се разменихме (мога да му построя паметник на този човек, сериозно) даже ни попита дали на това място ни е добре. Огромен паметник. Позлатен при това.

После се изнизаха, и Таря и музикантите. Не, не успях да я докосна. Но сега това не ми изглежда толкова важно. Сякаш за да се уверя, че е истинска ли? Но аз се уверих, че е по-истинска отколкото съм си я представяла. Това преживяване беше повече от докосване, искам да кажа...седях до нея, тя свиреше и пееше, изпивах всяка нейна черта, всяко нейно движение с очи...нима това не е по-истинско от докосването?

(нисичка е, колкото мен някъде, или малко по-висока)

След като се върнаха на сцената и ние се върнахме пред оградата. Е, не баш пред нея, но пак на хубави места. После беше Deep Silent Complete. Някъде по средата ми свърши паметта на камерата си казах, че все ще се намери кой да снима и да качва. Сега поне можех да подскачам и да се радвам на максимум.

Някъде по това време май беше и Die Alive. Аз скачах, те свиреха, толкова скачах, че китариста даже ме видя и ми се ухили. Аааааа! И аз започнах да скачам още повече. И виках. Не си усещам гърлото. Всъщност и врата.

И накрая...накрая се случи нещо, което не вярвах, че ще се случи. Нещо което ме разплака и по този начин завърши концерта със сълзи, както и започна, но този път различни сълзи.

Sleeping Sun.

Нямам любима песен на Nightwish, както и няма любима песен по принцип, но тази песен е една от най-`моите`. Чувствам я супер близка и не ме интересува, ако и вие я чувствате така. Аз, както и вие, имам правото да си мисля, че никой друг не я усеща като мен.
Просто толкова много летни вечери, когато не съм можела да заспя, съм излизала на балкона и съм я слушала. И това са моментите, в които се чувствам най-себе си. Когато всичките ми маски падат...или може би се сливат в едно - самата аз?
Това няма значение. Важното е, че чух тази песен на живо. И беше невероятно. Не мога да го опиша с думи. Значи, щом съм се разплакала....

Но, като всички хубави неща и този концерт свърши. Но беше прекрасен. Невероятен. И Таря обеща, че ще дойде пак, а тя май си държи на обещанията. ^^

[01:30:26] - Kадифе. - каза: Китариста е китарист на Farmer Boys!!
[01:31:02] - Kадифе. - каза: Вокала на Farmer Boys пее във Hope vol. 2 на Апокалиптика!

Всички пътища водят до Апокалиптика. xD О, като говорим за тях, искам им концерт. И искам да знам кой ще е в Каварна тази година, защото съм твърдо решила да отида. И сега напук ще се окажат някакви гадни групи, нали се сещате.

И искам [AMATORY]. Мисля, че целия ден, когато не говорех за концерта на Таря, говорех за един прекрасен хипотетичен, въображаем концерт на [AMATORY], който никога няма да се случи..Но пък хей, нищо не е невъзможно. Възможно е догодина на турнето за новия си албум, когато Таря дойде в София да изпее Фантома. Възможно е рано или късно да се съберат с Найтуиш. Възможно е [AMATORY] да дойдат в Българя... Или аз да отида в Русия..

Изтощена съм...наистина, по едно време бях тръгнала да припадам. Така че лека нощ, утре съм на училище и... да... животът става сив, скучен, гаден - какъвто беше и преди. Но този ден беше прекрасен. И ми остава нощта, преди сивотата.

I wish for this night-time to last for a lifetime...

o.O

2009-10-07T23:46:00.000+03:00

Някой ми сийдва Полярният крал! След около два месеца безцелно сваляне, най-сетне някой ми го сийдва!

[23:25:25] - Kадифе. - каза: Не сериозно, не знам кой е тоя човек, но ще му построя паметник
[23:25:27] - Kадифе. - каза: храм
[23:25:28] - Kадифе. - каза: пирамида

I'm happy. ^^

А това ми припомни, че не съм си изгледала всички части на Пещерата на златната роза. Всъщност, май останах на втора част. :O
-> Чао чао.

Главоболия...

2009-10-07T20:56:00.000+03:00

Боли ме главата. Бих се запитала защо ли, все пак трябва да съм свикнала да имам по 7 часа на ден, нали? Всъщност, важно е не количеството, а качеството. Така де, едно е да имаш два часа френски и два часа математика, друго е нещо, история, философия, литература (стига часовете да протичаха, както на мен би ми се искало), но какво да се прави.
Имам 5,50 по история. Объркала съм едно-две неща, но поне не съм написала, че Мехмед ІV-ти бил пазел християнските народи. Даже съм много горда от логиката си на едно гадно упражнение с гадни, не-важни години, които съм уцелила до една, къде по логика, къде по късмет. Казах логика два пъти, нали? Е, много искате от човек с убийствено главоболие. Да не ви обяснявам как съм си направила контролното по Биология последния час. Поне по 3-4 пъти поправях правилното на грешно и обратното. Даже сега като се замислих, може направо да съм сбъркала условието.

Да не говорим, че през пет минути размишлявах какво бих могла да купя на Яна за рождения й ден, който е само след няколко дни. А след това идва и концерта. Май съм твърде уморена напоследък за да се вълнувам, но знам, че ще е фантастичен и знам, че ще си прекарам прекрасно и знам, че никога няма да го забравя, както и първия.

Аз лека-полека ще се изнижа, нали, боли ме главата все пак, не е много логично да седя пред монитора, нали? Мда...местя се пред телевизора.

Пък Лени може от обикновена куртоазия да ми сподели дали е успяла да си купи билет все пак. Не стига, че специално й казвах да внимава да не го загуби, не стига че минах през какви ли не препядствия само да и го купя...
Всъщност, подчертавам частта, че предсказах, че ще го загуби. Аз съм ясновидка.

И си имам нова възглавница. *оплез*
*сън*
Чао.

<3

2009-10-07T01:19:00.000+03:00

2009-10-05T10:37:00.000+03:00

Тия дни...

Значи, в четвъртък ОТНОВО имахме упражнения по френски свързани с рекламата, а на мен вече ми се повдигаше. Ениуей, едно от тях беше, за разкажем реклама, която ни се е сторила забавна. Но мадам го промени да си измислим пет реклами. Обачеее, в процеса на препитване, стана ясно, че е искала просто слогани. Аз обаче, през това време, успях да трансформирам една идея за разказче в телевизионна реклама и се приготвих да я описвам и т.н.
Обаче нещо не се разбрахме с нея, тя почна с обичайното си крещене, аз така се ядосах, че си глътнах цялата френска граматика...
Та, ениуей, за петък я написах, беше прекрасна, излезе ми малко повече от 300 думи, при все че обикновено трябва да пишем 200 +/- 10. Даже специално вдигнах ръка да я прочета, да съм имала две грешки най-много...
Идеята ми беше да я закопая задето ми е викала, но даже и да беше закопана, не го показа.

Пък вчера майка ми ме счупи от обработване на документи, снимки и карти за изложбата и.
Това го сканирай, това го намали, това го изправи, че е криво, това го оцвети в сепия, това ми го направи без текст, това ми го направи във вариант с текст и вариант без текст, това ми го направи голямо, онова ми го направи малко, другото ми го направи и така и иначе...
Ужас просто.
Но пък се научих на няколко новички нещица в Пейнт шоп-а, believe it or not.

Бтв, сега чета Succubus Blues на Richelle Mead. Не е Vampire Academy, но бива.

Оу, оказа се, че имам входно по математика, при това първия час. Wish me luck.
После ще си надраскам набързо домашното по френски през философията (и географията?).
Утре сутринта може би трябва да отида за учебници все пак...Нямам нищо освен нещата, за които сме събирали пари целия клас, а това е... граматиката по френски, дето всъщност я купихме миналата година, и псевдо-учебника по френска литература.
Остават....БЕЛ - два учебника и христоматия, История, Биология, Философия и География + контурни карти и атлас. Мисля да си спестя Физиката и Математиката. Така или иначе не съм отваряла подобен учебник от осми клас насам, а ако наистина ми потрябва нещо, мога да го сканирам/принтирам/помоля някого да ми го заеме за малко.
По Химия самата госпожа ни го спести, пък по Руски ще си взимаме някаква тетрадка, дето още не е публикувана. Йей (not).
Това е. Аз сега няма нито да пиша домашно, нито да уча, но все ще си намеря какво да правя. Чао чао.

Не съм наясно...

2009-09-30T23:35:00.000+03:00

Кой е излъгал учебника ми по френска литература, че изобщо е такъв? Аз ли греша, или учебник по литература е дебело нещо с твърди корици, много и хубави текстове (ех, мечти...) и т.н.?
Но нееее, това което получих днес е по-скоро сборник с езикови упражнения, използващи литературни текстове.
Соу нот what I imagined.
И защо Last.fm не отчита песничките ми на Amatory?
Ах, Аматори....ако трябва ще ви се донеса в Русия, но ще ви ходя на концерт. xD

It's time to burn bridges...Only I can't bring myself to do it.

...

2009-09-27T15:58:00.000+03:00

Мисля, че няма нещо, което мразя повече от това, да ми казват какво мисля или да ми казват какво да мисля.
Първото, защото хората, които обикновено си позволяват това не ме познават изобщо.
Второто, защото все пак имам някакви заблуди, че имам право на свое собствено мнение, както и увереността, че всъщност мнението ми в почти всички случаи е правилно. Но това може да и просто гордост.
Както и да е.

Олицетворение не второто е литературата като учебен предмет. Принудена съм да слушам теориите на учителката и даже да ги записвам, сякаш са някаква неопровержима истина. Всъщност, преди няколко дни за първи път се случи да напиша нещо, с което не бях съгласна на 100%. Всъщност, почти никога не съм съгласна, но в повечето случаи разбирам защо може да се достигне до определено заключение, затова не обръщам много много внимание. Но този път? Идеята беше тъпа. Сериозно. така де, мразя `с това авторът иска да каже`, но в този случай беше очеизвадно какво е искал да каже горкия човек (всъщност, не е искал да го каже, ами направо си го е казал), но тя изкара нещо съвсем различно от думите му.

Както и да е. Всъщност, не знаех, че да напиша нещо, с което не съм съгласна, ще ме удари с такава сила. Така де, едно е да го слушаш, но да го поставиш на хартия, черно на бяло (буквално, вече пиша с черни химикалки, а не със сини), е сякаш предаваш собственото си мнение по въпроса.

Споменавала ли съм колко мразя литературата като предмет и начина, по който ни внушават определен начин на мислене и ни промиват мозъците?

Утре...

2009-09-27T12:44:00.000+03:00

Имам три входни. Руски (въпреки, че много ясно представихме позицията си, че не знаем нищо), Химия (която си я помня...всъщност този мой талант по химия е истинско разхищение, като се има предвид, че няма да кандидатствам нищо с нея), География (на неща, които не сме учили, а още повече че неученето им е било на френски).

[12:18:45] - Nyx. - каза: Аз нямам късмет с този руски...
[12:18:54] - Nyx. - каза: С нова учителка сме
[12:19:05] - Nyx. - каза: И тя не може да се оправя с класа.
[12:19:17] - Nyx. - каза: Иии, при предишната поне беше тихо, защото всички спяха
[12:19:23] - Nyx. - каза: При таз исе лигавят и викат и т.н.
[12:19:34] - Nyx. - каза: А аз разбрах какво му е трудното да преподаваш руски
[12:19:47] - Nyx. - каза: Началото българите го знаят, или поне им изглежда лесно
[12:19:52] - Nyx. - каза: И е много трудно да се прецени
[12:19:55] - Nyx. - каза: в кой точно момент
[12:20:00] - Nyx. - каза: става трудно
[12:20:15] - Nyx. - каза: Предната я направи тази грешка
[12:20:57] - Nyx. - каза: Мислеше си, че щом горе долу сме казали думата на български с руско окончание, значи я знаем на руски (въпреки че п повечето случеи така не може да се уцели)

Мда...От 6 годишна искам да науча руски. Всъщност, искам да знам руски. Да се чувствам толкова свободна с използването му както и с английския. (а даже френския още не ми е на това ниво, въпреки че... мисълта ми тече що годе прилично напоследък)
Ще ходя на курсове. Решено е. Всъщност, малко е сложно. От Януари смятам да почна френски, за да си взема тъпото B2 най-сетне и да ми се маха от главата. След като си направя матурата единствения ми проблем с френския ще е да си чета книжки за да не го забравя.
Лятото сигурно, може да походя на английски за да си взема сертификата от Мичиганския университет. 12ти клас ще е български, история, още български, още история... Матура, кандидат студентски изпит... Влизане в СУ? Да, но с какво? Не знам... Това не е добре. Мога...да завърша филология и да работя в ИЧС. Това няма да е толкова зле, нали?

[12:26:52] - Nyx. - каза: Аз...мина ми преди известно време през главата..да завърша някаква филология и да работя в ИЧС като учителка...
[12:27:36] - Nyx. - каза: Мда...обмислям го...
[12:28:12] - Nyx. - каза: Хубавото е, че няма да е някакво еднообразно нали...ще работя с различни хора, обичам езиците и ще ми е приятно, пък и..като нямам друг талант, най-логичното е да използвам този, който имам...
[12:28:42] - Nyx. - каза: Татко каза, че много лесно ще може да ми уреди конкурс и че заплатата ми ще е хубава...
[12:29:35] - Nyx. - каза: Няма да е някакво хипер напрегнато, предполагам....така де, сигурно ще работя главно с възрасти, така че няма да е като да съм учителка в училище и да си хабя нервите по някакви дечурлига...
[12:30:27] - Nyx. - каза: Още повече, до тогава ще знам поне два езика на ниво за преподаване, нали?
[12:30:47] - Nyx. - каза: Ще мога да работя и с френски и с английски.
[12:31:01] - Nyx. - каза: Което означава още по-малко еднообразност.

Мда, подобни мисли винаги ми докарват главоболия...

Нека ви се представя...

2009-09-25T22:56:00.001+03:00

Казвам се Евелина. На 17 години съм. Не пуша, всъщност никога даже не съм дръпвала. Не пия, или поне се е случвало само в присъствието на родителите ми, при това най-много чаша вино. Да речем, че няма никакви притеснения дали съм бременна или страдам от венерическа болест. Отличничка съм. С две думи - добро момиче. Всъщност, толкова добро, че съм направо като загубенячка.

Но не. Аз имам един недостатък, който компенсира всичко това. То си е направо равносилно на осми смъртен грях. Готови ли сте?

Разхвърляна съм.
Не ви звучи като голям проблем нали? Ами, и на мен. Но за майка ми... Ъх. Викаше ми, ръкомахаше, тропаше с крак, хвърли ми едни книги (което си ме вбеси), скара ми се, че я гледам с `празен поглед`, (явно това ми е обичайния поглед, защото постоянно ме обвинява за това), забрани ми да пия кола, защото не съм изкарала аз парите за нея... Трябваше да и я лисна в лицето. И да и предложа да напусна училище и да започна да работя. Но и без това беше ядосана, а мразя да се разправям с нея. Май предварително беше подучила баща ми да не се намесва.
(частта с колата и парите произлезе от моето подчертаване на факта, че все пак това е моята стая, нали се сещате).

Е, какво да кажа? Ще горя в ада направо, мен ако ме питате. Представете си, разхвърляна съм. Но то така не можело. За Бога, била съм момиче. (дискриминация, нищо че съм момиче, мога и да съм разхвърляна и да си ругая).

И да... Не дай си боже детето ти да се разхвърляно. Пък тея дето пият, пушат, връщат се вкъщи в 3 през нощта, имат гаджета с повече от 10 години и по-големи от тях, те ако са подредени...такова дете ли би предпочела? Съмнявам се.

Ениуей, поне аз не прекрачвам една от десети божи заповеди. Човек ще си помисли, че като е станала набожна и ще се замисля, преди да прави някои неща..Да де, ама не. Както и да е. Да се радва, че не смятам да си съсипя и живота и успеха, само за да и докажа, че всъщност си има много добро дете.

Книжки за четене. ^^

2009-09-21T01:09:00.001+03:00

Vampire Academy - Препрочитане + дочитане + дочакване на следващата.
Дюн - Дочитане.
Вампирските хроники на Анн Райс - Време е вече. xD
Изкуплението/Atonement - Все си мисля, че ще ми хареса.
Майсторът и Маргарита - Дочитане...май развивам лошия навик да не довършвам нищо, което започна.
Патрулите на Лукьяненко. - Велики са. Дочитане.

О, и по между другото трябва (не че искам да прочета Под Игото. Да, не съм го чела. Не, това не означава, че съм необразована, просто за мен беше като вид протест срещу всичко отрицателно в литературата като предмет. Просто е символ, понеже е черешката на тортата. Ето, вижте колко прекрасни книги искам да чета, но нееее, ТРЯБВА да прочета тази скучна, зле-написана (да, СМЕЯ да го кажа) книга, само защото е написана от Иван Вазов, дето да не ви казвам как е умрял. Честно казано, може и да има добри творби. Немили-недраги всъщност не ме дразнеше. Но ще остане в главите на всички ученици (- -> българи) с тази тежка и неприятна книга. Защо трябва по такъв начин да насаждат омраза към българската литература у нас? Не могат ли да ни дадат по-хубави, добри и приятлни произведения за изучаване. Не, не могат. Защо ли?
Защото предметът литература реално погледнато съществува само за да насади определени мисли в главите ни, да ни накара да мислим върху определени неща по определен начин. Д ни промиват мозъците.
Да, окей, била е неприятно да си под турско робство. Но това го разбрах още в трети клас, приех го, мъчно ми е за хората, които са живели по това време, НО ТРЯБВА ЛИ ДА ЧЕТА `ПОД ИГОТО` ВМЕСТО `ДЮН`? И най-вече защо?
Защото Вазов е `баща на българската литература`? Интересно ми е, как щеше да реагира `българската литература` ако го беше хванала с някоя студентка?

"Татко, какво правите с тази какичка?"

Пфф, моля ви се.
Под Игото е първия български роман, нали така? И затова ли да го уча? Щом е първият, това не значи, че е най-добрият, а напротив.

Каква е идеята на Под Игото все пак? Не сюжета, а идеята? - Да припомня на българите за трудностите на турското робство. Окей бе, мамицата ви, откакто се помня и откакто уча история ми го завирате това в носа, има и филми и по-хубави произведения и т.н., не съм толкоз руса, схванах го, може ли да не го чета? Не, не може. Защо? Защото всеки българин ТРЯБВА да го е чел. Значи, ако прочета Под Игото ставам патриотка, а ако откажа не съм, така ли? Затова аз ще остана в България, а тия дето са го чели ще отидат по чужбина? Да ви имам и патриотизма.

Или не, знаете ли защо Вазов и написал Под Игото? - За хонорар. Чисто, просто, кратко и ясно.

Мога и още, но ми се спи.
Лека.

(и пак повтарям, така само насаждат омраза към българската литература)

2009-09-19T23:03:00.000+03:00

Чак сега разбрах колко дълбоко съм белязана от "Сладката Канди". Но все пак си го обичам. <3.

Искам някой да ми напише песен някога, пък.

Въпрос.

2009-09-17T23:44:00.000+03:00

Всеки втори ли има амбициите и претенциите, че може да пише, или аз съм с някакъв убийствен късмет да съм заобиколена само от бъдещи писатели? Всъщност, има доста голяма вероятност да е второто, все пак живеем в свят, в който в два поредни тиража се падат едни и същи числа на тотото, омг. Пък и в един момент се оказах заобиколена от китаристи, защо да не съм заобиколена и от писатели. Така де, тамън ще ми се натяква, че не ставам нито за едното, нито за другото. ^^

The music of the night...

2009-09-17T00:00:00.000+03:00

Nyx. Никс. Богинята на нощта.

Аз съм Нощта и няма да разреша на никой да ме разубеди и да ми я вземе. Даже си имам гривничка за доказателство.

Преди известно време, заради едни сравнения си бях избрала нещо друго, което се оказа нечие. Вече не.

Аз съм Нощта.

Вие бъдете слънца, луни, звезди, облаци, дъги, дъжд, мъгла, сняг, каквото си искате, за когото си искате...Но нощта съм аз. Моята същност. Времето, когато всички маски падат, а под последната маска не се крие нова. Времето когато аз съм си Аз. Никой не може да ми отнеме това...

`Отново сме заедно.`

2009-09-16T21:56:00.000+03:00

Стряскащо подходящо късметче от капачка на Куинс като за първо голямо междучасие на ВИП масата от учебната година.

Не мисля да ви се оплаквам от входното по френски и така нататък. Ще имам цяла учебна година за подобни публикации.

Ще ви разкажа за петнайсти септември. Много интересен ден. Вече съм преживяла... 11 такива, но засега ще се спра на два от тях.

8ми клас. Думите не могат да опишат колко се притеснявах от това, че съм в нов клас. Да, в стария не ме забелязваха много-много, но пък никога не сме били в откровено лоши отношения, ако не броим Моника. Затова и толкова дълго време се опитвах да се харесам на всички в новия клас. Затова във всеки спор избирах да кажа, че и двамата имат право. Но това е друга история. Говорим за най-първия ден.
Влязох в училище и намерих стаята. Май беше лесно. Но там бяха малките с родителите си. И за момент се почувствах много уплашена. Какво да правя, къде да отида? И точно тогава едно момиче на моята възраст отиде до вратата, погледна вътре и отново тръгна обратно по коридора. Е, преодолях срамежливостта си и я заговорих и се оказа, че не само че сме в един клас, но и вече познава майка ми и даже е чула за мен от нея. Моята се заговорила с нейната пред училище.
Това момиче беше Вики. Благодарения на нея първия учебен ден мина що годе гладко и началото на годината беше прилично. Благодарение на нея най-гадните месеци бяха поносими, а ако не бяха те с Мила не знам как щях да преживея целите осми и девети клас.
Не можете да си представите що за човек е тя, ако не я познавате. Тя е шматка. Тя е непукист. Тя е... много добър приятел...

15,9,2008 - Един от най-ужасните дни в живота ми и определено най-ужасния Първи учебен ден.
Там сме с Мила. Вики естествено я няма, но това не ни изненадва. Така де, в нейн стил е да си спести такова нещо като първия учебен ден. И аз бих го правила ако не бях с промит мозък.
В класната стая сме. Класната влиза. Започва да говори. И казва следното:
`Както сигурно знаете` - многозначителен поглед към мен и Мила - `Виктория В. вече няма да е в нашия клас, преместила се е.`

Е, не знаехме.
Колкото и да обичам Мила, а аз я обичам много, много, много...ние си бяхме Трио. Ходехме по коридора една до друга. Бяхме три. Три. Но вече щяхме да сме само две. Само аз и Мила. Само по-срамежливите от триото, по-затворените, по-необщителните... Просто щеше да е различно.

И тогава Анелия (бивша съученичка и много добра приятелка на Мила) и звънна, за да и се похвали, че...Вики е в нейния клас.
Последва спринт до училището им, намиране на Вики и много крещене от моя страна, без въобще да ми пука, че директорката им си произнася речта. Няма да ви разказвам как прекарахме този ден с Вики и някои момичета от новия и клас...ще кажа само, че ни глобиха контрольори, като за черешка на тортата.

Вики обеща, че ще идва едва ли не всеки ден. Всъщност... от тогава до днес с нея сме се виждали по-малко от 10 пъти. И ми липсва много. Не само защото е в друг клас, но и защото се промени...Няма да обяснявам как, но...това вече не е момичето от първия учебен ден на осми клас. Още е Вики, още се усеща онзи толкова специфичен живец в нея, но е някак различна. И ми се иска пак да сме в един клас, пак да сме трио, пак да си е същата. Е, разбира се, няма ззначение на мен какво ми се иска.
Просто толкова си я обичам...

Събота ще се видим. ^^

http://www.youtube.com/watch?v=Vs4G4vmM88s

2009-09-15T01:54:00.000+03:00

Ще си внуша, че няма такова нещо като любов, за да срещна някога някой, който да ме убеди в обратното...

Някога беше стигнато до заключението, че съм циничен мечтател. Разбира се, това е твърде сложно за моята не толкова богата душевност, но пък какво...Май го разбрах.

Просто...
Мечтая твърде много и се опитвам твърде малко да сбъдна мечтите си. Мечтите са мечти, точно защото са невъзможни и са красиви точно като такива. А единствената истинска любов е въображаемата. Миналата, всъщност по-миналата година, на морето, сънувах един от най-реалните и разтърсващи сънища в сравнително краткия ми живот. В този сън срещнах едно момче. Помня как на следващата вечер си легнах с желанието да го сънувам отново, в главата ми бяха преплетени спомени от Легендата за Ализея, където принцът и любимата му се срещаха само в сънищата си и онзи епизод от Али МакБийл, където една жена поиска да я оставят в кома, защото в сънищата си имала прекрасен живот с мъжа, когото обичала. Е, не го сънувах. Допреди около седмица.

Последния път беше рус, сега чернокос. Предния път беше обвит в мъгла, сега ясен като бял ден. Всъщност как го познах ли? Не, изобщо не си приличаше. Ама хич. Просто...усещането беше същото.

Дали някой изобщо помни малката Канди? Едно аниме от далечните години, когато съществуваше Ефир 2. Тя се беше влюбила в един образ, после срещна момче, което отговаряше на този образ, но...той умря. Но накрая се оказа, че любовта на живота и е някой абсолютно различен. Сега се чудите това пък откъде дойде...

Дали нещата са различни от представите ни? Баща ми си пада по руси, но и двете му съпруги са чернокоси, майка ми си пада по тъмнокоси, но се е омъжила за рус... Аз пък си падам по светлооки, яркооки и т.н. (giggle)

Вече не помня откъде тръгнах.
Може би единствената истинска любов е въображаемата... А дали любовта сама по себе си не е въображаема?

Единствения човек, в който се истински влюбени е този, чийто характер... (поради късния час и 6 часовия път в автобус ще си позволя една зле звучаща дума) лепвате н всеки, който ви допадне. Това звучи логично. По един такъв...психоаналитичен начин.

А сега си представете как ще звуча, ако наистина завърша психология? xD
Направо не ви завиждам.

Аз отивам да си търся Малката Канди в дебрите на интернет пространството (всъщност я има, горе долу, но аз съм капризна откъм езика на аудиото)

Лека.

Внимавай какво си пожелаваш.

2009-09-14T23:52:00.000+03:00

Не искам Раул, а Фантома.
Не искам Ромуалдо, а Тарабас.

И да, говоря странни неща.

'Cause I got too much LOVE, running through my veins, going to waste.

2009-09-07T15:41:00.000+03:00

Някои хора бягат, за да бъдат последвани. Крият се, за да бъдат потърсени. Навеждат поглед, за да повдигнеш брадичката им. Използват косата си за завеса, за да я отместиш. Отдръпват се, за да ги придърпаш към себе си.

Кога някой ще разбере?

Даже забравих да кажа довиждане...

2009-09-07T15:33:00.001+03:00

Несебър е една странна машина на времето. Обаче тази година има няколко пукнатини. В другия блок сме. Няма го любимия ни ресторант. Няма го водовъртежа от чувства. Има дъжд. Мелницата е фалшива, знаете ли? Декоративна е, никога не е функционирала. Същите места, същите разходки, същото море...дали? Искам вълни, но до оня ден нямаше. А сега е студено. Толкова студено че си имам ново палтенце. Умирам от скука. Сериозно. Наште се скараха половин час след като пристигнахме. Има неща които вече не усещам. Има и такива, които пак усещам. Има и такива, които не усещах преди.

Човек никога не забравя да плува. И да кара колело, но за това не знам, защото така и не се научих. И да мечтае.

А единствената истинска любов е въображаемата.

=(

2009-08-27T12:57:00.000+03:00

Аз, аз, аз си направих един тест във фейсбук, How many people love you?, и то, и то, и то ми излезе NO ONE. (мда, с големи букви)
Уааа!

Love is in the air. ^^

2009-08-26T15:36:00.001+03:00

[02.11.2007 15:27:10] BitterSweetTears каза: лени....влюбих се!
[07.03.2009 22:50:49] - SeaStar - каза: Лени...влюбих се :D
[27.03.2009 15:37:53] - Nyx. - каза: влюбих се...да, пак :D
[02.05.2009 13:23:35] - Evilyn. - каза: Лени, влюбих се!! (h)
[15.10.2007 20:10:56] BitterSweetTears каза: влюбена съм
[25.03.2009 17:31:39] - Nyx. - каза: Влюбена съм. :D

Подреждам...

2009-08-25T02:14:00.004+03:00

Аз съм разхвърлян човек. Нищо оригинално в това, предполагам, тъй като повечето хора сме или подредени или разхвърляни. Е, майка ми го вижда като някаква необикновена дарба, но тя е подредена, така че да я оставим на страна. Т, стигнах до последната фаза на разтребването на стаята ми. Изхвърлих каквото трябваше да изхвърля, което е много трудно, поне за мен. Още пазех неща от типа на... част от шнолка, която съм имала като малка, даже и да не съм я харесвала. Както и нещата които намирам, а аз имам таланта да намирам мноооого неща. Повечето са пълни боклуци, естествено, като например счупен пластмасов пръстен, който явно някое детенце е мислело за златен, с много наситен син камък. Да, намерила съм го, вероятно на улицата. Да, взела съм го. Да, още го пазя.
А частта от гореспоменатата шнола бе разделена още повече и изхвърлих само едната половинка, една дантела, другата я оставих.

Какво да направя. Пазя всичко. Мразя да изхвърлям. Привързвам се даже към неща, които не харесвам.

Миналото лято си купих тетрадка с вълци, която още не използвам, защото не мога да измисля за какво. Нямам какво да напиша в нея.
Имам плакат с тигър, която очевидно никога няма да си сложа. Но снимката е толкова хубава, че не ми дава сърце да го смачкам на топка и да го хвърля, както правя с контролните по френски.
Като говорим за френски, запазих си задната корица на тетрадката, която хвърлих без никакви угризения.

Майка ми погледна купчината, която ми остава да доразтребя и каза `Добре, сега сортирай тези, които ти трябват.`

"Ъм, това са тези, които съм сортирала, че ми трябват"

И тя взе една моя стара игра, не знам дали ги знаете, проста евтина машинка с малко екранче и игри от сорта на Тетрис и Змия. Като малка имах, но се счупи, баща ми даже го носеше да ми го оправят, съдрах се да рева за това нещо... Та няколко години след това ми купиха друго, когато все пак се намери отново такова нещо. И сега тя ми казва, че то не е от нещата, които ми трябват, а "просто съм привързана към него".

Напротив, трябва ми. Ако не знам, че е на масичката до леглото ми и че мога да посегна и да си поиграя на него във всеки даден момент, постоянно ще искам да играя на него.
Всъщност едва ли. Реално погледнато съм твърде голяма да си играя с каквото и да е било. Но това не пречи Пухчо да си седи на леглото ми, нали?
Като бях малка кака спеше с едно плюшено мече и помня, че когато попитах мама дали не е твърде голяма за плюшени играчки, ми бе отговорено, че е подарък от гаджето и`. Не знам до колко съм разбрала това тогава, ама както и да е. Спомените ми за гаджетата на сестра ми се изчерпва с донасянето на багажа и` у нас от един батко след като се беше скарала с майка си и беше дошла да живее вкъщи два-три месеца. Аз пак едва ли съм била по-голяма от 7 годишна, така че и това ми е мъгляво.

Докъде бях стигнала?
Я да прегледам купчината... Апарата, който ми купиха за... 10тия рожден ден? Много симпатичен Кодак Джуниър, горкото нещо едва ли ще бъде докоснато отново, все пак е с лента, а вкъщи има два апарата, една камера ии... 5 снимащи телефона.
Някакво отвратително лилаво блещукащо моливче, което може и да успея да изхвърля.

Упс, ето го и договора за нета...Трябва да му измисля място...

А трябва и да лягам, защото утре трябва да стана рано, защото съм на фризьор. *въздъх*
Лека.

Ocean Gypsy Of The Moon.

2009-08-25T00:57:00.001+03:00

"Забраняват метъла в училище."

2009-08-24T21:08:00.002+03:00

Ето, доживях и този момент. Държавата собственоръчно доказа колко е прогнила всъщност. Иска ми се да разбера каква музика слушат тези, които са го измислили това нещо. Щото моята директорка например слуша чалга. не че имам доказателство, но се облича така освен това разреши на някакъв чалга певец да си снима клипа в нашето училище... В нашата стая, която ние ремонтирахме със собствени средства.
Появява се логичен въпрос. Защо не забранят чалгата? А, а?

Лично аз винаги съм искала униформа, не знам защо, просто като ги гледам по филмите и много ме радват. Като нещо им пречи как се обличаме, да вкарат униформи де. Много двусмислици и неясности ще бъдат изчистени. Разбира се, появява се момента, че сигурно ще ни направят някакви гадни, зле ушити униформи.

"Хевиметълът заедно с джапанките отива в историята за възпитаниците на Строителната гимназия в Перник. Директорът на школото Самуил Шейнин е вероятно един от малкото ръководители, обвързали забраните и с определен музикален стил. За сметка на това няма училище, в което под възбрана да е отишла чалгата, констатира проверка на "Стандарт"."

[20:54:37] - Nyx. - каза: http://www.vbox7.com/play:41b36e28
[20:57:40] Lady Crow каза: (rofl)
[20:58:01] - Nyx. - каза: Ама такава коса две години се пуска!
[20:58:09] Lady Crow каза: Знам
[20:58:17] - Nyx. - каза: То си е садистично да я отрежеш
[20:58:45] Lady Crow каза: Абсолютно!
[20:59:21] - Nyx. - каза: Ох, сърцето ме заболя при мисълта...

" Какво ще забранят на метала? Да си го слушаш на плеъра в междучасието? Ще ти минава инспектор да ти проверява? ("Я какво имаме тук? Бийтълс... Сатанист! Отиваме в милицията!") "

Нямам думи..При това точно когато планът ми за потъмняване на гардероба ми е в пълно действие...

Страх ме е.

2009-08-19T00:24:00.001+03:00

Компютърът ми издава абсолютно същия звук като мацката от Гняв. Това е притеснително.